Was It Me (H.S)

Глава 55

Събудих се, меко казано, плувнала в пот. Тениската, с която се разхождах последните два дена вече не ухаеше на парфюма на Хари, нито пък леглото.
С бавни движения отворих вратата на банята и се вмъкнах вътре. Там просто се строполих върху студените плочки. Отстрани, може би, изглеждах като наркоман в абстиненция, но истината е че аз самата не разбирах какво се случва с мен.

Главата ми пулсираше, цялото ми тяло трепереше под въздействието на ускорения ми пулс. Буквално можех да чуя сърцето си. Кънтеше в главата ми, усещах как се задушавам. В този момент просто извиках, заради сполетелия ме страх. Не знаех какво се случва с тялото ми, за момент дори си помислих, че умирам.

- Джо - брат ми изглеждаше също толкова уплашен колкото и аз самата бях. Грабна ме в ръцете си и докосна челото ми.
Не можех да разбера какво ми говори, тъй като ушите ми сякаш пищяха.

След това и Сара се появи. Картинката беше меко казано ужасна - аз, трепереща на студения пот, заобиколена от уплашени лица. 

Малко по-късно, когато се свестих осъзнах какво всъщност се бе случило - паник атака. Аз получих паник атака и не знаех как да се справя с това, тъй като се случваше за първи път.

- Пий още - подкани ме Мич с неговия изплашен и едновременно загрижен поглед. Това беше третата чаша с вода, която пиех, но ако това ще спре сърцебиенето ми, бях готова да изпя още десет.

- Знаеш ли колко ме изплаши, когато те чух да викаш?!

- Извинявай - отвърнах виновно. Мич все още изглеждаше шокиран. Всъщност лицето му изразяваше много повече емоции, които го правеха да изглежда толкова странно. Сякаш беше уплашен, но едновременно с това тъжен и радостен.

- Просто не викай така следващия път, окей?

Кимнах с глава, а той ме дръпна в прегръдката си. Стисна ме силно, целуна челото ми и след като се увери, че вече съм по-добре, се върна в стаята си.
Реших да продължа започнатото. Върнах се в банята. Сърцебиенето все още не беше спряло, затова пуснах студената вода. По принцип предпочитах да се къпя с гореща, почти вряла, вода, но това едва ли щеше да се отрази добре на тялото ми. Този душ успя да ме освежи донякъде. Доколкото може да те освежи душ в четири сутринта...
След това се опитах да заспя, но не се получи. Чувствах се изморена, но когато затварях очи съня така и не достигаше до мен. Взех одеялото си и се настаних на дивана във всекидневната. Не мина и минута преди Мич да се настани до мен.