Was It Me (H.S)

Глава 47

- Избирам си онова място. - посочих малкото сепаре в ъгъла на бара, където малко хора можеха да те забележат. А в моят случай не исках никой да ме забелязва. Според Хари бях облечена повече от идеално, но прекалено късата рокля, която от време на време придърпвах надолу, ми подсказваше друго. Сякаш някакво гласче кънтеше в главата ми "курва". Не бях свикнала да се обличам по този разголен начин.

- Ще седнем на бара. - оповести ме Хари и без да пита, ме задърпа към високите столове, които не понасях. За пореден път днес си замълчах и го последвах. Все пак не можеше само той да ми угажда.

- Какво ще пиеш? - попита, когато най-накрая успях да се кача на стола.

- Джин със синя фанта.

- Слабачка. - изръси и се засмя, за да ме подразни. О, това несъмнено означаваше състезание.

- Четири шота джин. - поръчах на бармана, след това погледнах към Хари. Щях да се напия зверски, но не ми пукаше затова в момента. Всичко беше, заради безценните реакции на Хари.

- Осем. - поправи ме той.
След като бармана се зае с поръчката, приятелят ми ми се усмихна зловещо, предвещавайки, че много ще си изпатя. О, да! Със сигурност щеше да стане така, но за момента просто исках да го дразня.

- Значи джин, така ли? - повдигна вежда и взе един шот от тъкмо поставената, пред нас, табла.

- Да. - също взех една чашка и я ударих в неговата, преди да изпия съдържанието ѝ. След четвъртия шот, който като че ли ме замая леко, Хари ме свали от прекалено високия стол и ме задърпа към дансинга.

- Пияна ли си вече? - почти залепи устата си за ухото ми, тъй като музиката беше прекалено силна.

- Не. - отвърнах, макар и да не беше съвсем така. - Ти?

- Не.

Хари ме завъртя с гръб към себе си и ме дръпна максимално близо до тялото си. Мразех да танцувам, особено на високи обувки, но пък Хари изглеждаше невероятно щастлив и аз не исках да развалям това. Усмихнах се, когато се наведе, за да ме целуне. Все още бях по-ниска от него, но някак си ми харесваше.

- Стой тук! - нареди ми, преди да се откъсне от мен и да тръгне към бара. За момент цялото притеснение се беше завърнало. Може би се нуждаех от още едно питие. Или повече.
Тръгнах в посока на Хари, за да продължим състезанието си, но пътят ми беше пресечен от млад мъж с абаносово черна коса и шарена риза. Това беше онзи от басейна - Блейк.