Глава 7

1.2K 64 0
                                    

   Така и не успях да заспя, когато се прибрах в апартамента си, затова използвах времето да допрочета книгата си. Още при първата страница, която отворих, четях текста без да го осмислям. Погледа ми минаваше по редовете, но съзнанието ми беше далеч от историята на "Уличният котарак Боб". Намирах се на грешното място. Намирах се отново в скута на Хари, молеща го за облекчението. Може би щях да сведа поглед от срам, когато го видя, тъй като вчера буквално му се молех да ме изчука. Със сигурност съм изглеждала отчаяна и нищо чудно, ако тръгнеше да ми се подиграва, макар и да не бяхме вече на седемнадесет. Всъщност, дори не знаех на колко бе Хари!

Разтърсих глава, опитвайки се да не мисля повече за него. Господи! Бяха минали не повече от три дена откакто се сприятелихме официално, а не излизаше от главата ми!

По-късно, когато отидох на работа, Хари го нямаше. Не знаех как се чувствах от факта, че не хвърчеше из кухнята и не минаваше покрай мен, за да бърка в купата ми. Трябваше ли да съм щастлива, че нямаше да се случи нищо неловко между нас поне тази вечер? Или трябваше да съм тъжна, защото може би ме отбягваше? Знаех само, че не се чувствах добре, тъй като главата ме болеше от недоспиване.

- Добре ли си? - попита ме Найл.

- Да. - усмихнах се леко.

Всички мълчаха и работеха, а това правеше атмосферата още по-задушаваща за мен. Явно всички изтрезняваха от вчерашното парти. Единствено Найл говореше от време на време с Лиъм. Усетих как русокосия ме побутна леко и аз се обърнах. Той взе лъжицата от ръката ми и изгаси котлона, след което ме издърпа към изхода.

- Виж, ако не си добре, просто се прибери! - каза Найл и видимо беше ядосан. - И следващия път по-добре мисли с главата си, отколкото с това, което е между краката ти, Джоузи!

- Какво? - попитах объркано.

Тъкмо, когато Найл отвори устата си, за да проговори, Лиъм дойде, очаквайки да разбере какво не е наред. Аз стоях и чаках същото от Найл. Вчера, когато бяхме в колата му беше толкова по-мил, а сега сякаш бях трън в петата му. Това не ми харесваше! Не исках да имам проблеми с никого!

- Все още, чакам да ми обясните какво се случва тук! - Лиъм прекъсна тишината.

Найл го погледна, след което въздъхна и проговори.

- Любимото ни нещо след всяко парти на Хари е да преглеждаме охранителните му камери.

Was It Me (H.S)Nơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ