Was It Me (H.S)

Глава 19

ХАРИ

Търсех я. Търсех я навсякъде. Под леглото, в гардероба, дори зад пердето. Нямаше я. Къде може да е отишла? Погледът ми спря на вратата към терасата. Намерих я там, в ъгъла, единствено облечена в една широка тениска. Беше премръзнала, когато я взех в ръцете си, лицето ѝ беше по-бледо от всякога и дори луничките бяха сменили цвета си.

- О, Боже! - едно от момичетата покри устата си. 

- Махни се! - изкрещях в лицето ѝ и тя се отдръпна. Затръшнах вратата. Може би, после щях да ѝ се извиня за това, но сега бях побеснял. Свалих целия шкаф на земята преди да намеря подходящи дрехи, които да стоплят Джоузи. С периферното си зрение виждах как брат ѝ стоеше отстрани. Беше омълчан.

- Какво си ѝ направил, за Бога! - блъснах го върху гардероба и той се разтресе леко при сблъсъка. - Може ли да си такъв, кретен? Кой би искал брат като теб!? - виках като обезумял срещу него, докато го блъсках в различни посоки.

- Спрете! - извика някой. Обърнах се, само за да видя приятелката му, чието име май беше Сара.

- Мич, добре ли си? - клекна до него. Беше ми дошло до гуша от това същество, макар и да го познавах от най-много час. Оставих ги да се оправят, както могат. Сега Джоузи беше по-важна от всичко и всички!
 Облякох ѝ възможно най-дебелият пуловер и долнище, след което я завих. Когато легнах при нея и я приближих към себе си, тя все още беше студена. Чувах гласове от долния етаж, но не им обръщах внимание. Бях прекалено съсредоточен върху лицето на Джоузи. Устните ѝ вече нямаха онзи така примамлив цвят. Сега бяха посинели от студа. Дори и косата ѝ ми се струваше различна, сякаш живота бе напуснал тялото. Опитвах се да я стопля три часа, през които се опитвах и да успокоя нервите си. След като най-накрая ръката ѝ се беше стоплила, успях да заспя. Бях едва на час сън и се чувствах повече от изтощен, заради пътя от Холмс Чапъл до тук.

Когато се събудих в четири следобед, Джоузи все още спеше. Внимателно се отделих от тялото ѝ и се насочих към вратата. Дължах извинение на момичето, което блъснах. Не исках да на наранявам жени и се чувствах наистина зле от факта, че се отнесох така с нея.

Когато слязох долу всички се бяха наредили на дивана. Единствено Мич обърна глава, за да ме види. За момент съжалих, че не успях да довърша лицето му. Приближих се към момичето, което бях нагрубил.