Глава 60

501 18 5
                                    

ДЖОУЗИ

Австралия. Ново начало. Още щом самолетът мина под облаците и великолепните плажове напълниха очите ми, нямах търпение да сляза.

Пропуснах да спомена този факт - преодолях изненадващо бързо страха си от полети.

Огромна усмивка се лепна на лицето ми веднага щом усетих въздуха. Топлина и свеж мирис на море. Звучеше много вълнуващо и нямах търпение да разбера какво ме очакваше!

- Госпожице, разбирам че за първи път идвате тук, но някои бързаме, така че не стоите на вратата!

Свъсих вежди и слязох по стълбите. Ама че груб чичко!
Усмихнах се отново. Е, това нямаше да развали новият ми живот в Австралия, нали?

ХАРИ

Дом. Вкъщи. Две думи, едно чувство. Както и да го наречеш, ще го почувстваш по същия начин. Щастливо.

Прибрах се в апартамента си и за първи път от няколко месеца, се почувствах не на място. Домът ми го нямаше. Моето вкъщи беше рухнало под краката ми и сега оставаха само скучните мебели, с които не можех да си говоря.

Моментално се хвърлих на пода. Душевна смърт - само така можех да опиша ситуацията в момента.
Предполагам, имаш представа от душевна смърт?
На кратко - това е моментът, в който, колкото и да плачеш, колкото и да се късаш, а дори и да стоиш и да се взираш депресирано в една точка - усещаш болката, която не боли.
Ама сега ще си кажеш, как болка, която не боли?!
Ами така - усещаш я точно на слънчевия сплит, но не като язва или рефлукс. Тя не е физическа, а душевна. Няма как да глътнеш хапче и да мине. Болката просто си стои там и не си отива. Разраства се като черна дупка, докато не те погълне.

Колкото и да крещях, колкото и да блъсках, нямаше кой да ми помогне. Черната дупка ме поглъщаше, заедно със скучните празни мебели и правеше душата ми сива.

От този момент живота ми просто стана черно-бял. Като изтъркана лента или счупен грамофон - всичко се повтаряше отново и отново, ден след ден, един и същ ден.

Това официално е последната глава на тази книга, но със сигурност ще има трета, но междувременно, ще се радвам да погледнете и втората - LETTERS TO JOSIE (която реших да пренапиша). И също така бих се радвала да обърнете внимание на песента и бандата, защото това е българска банда и са наистина страхотни. Доста си треперя, когато ги слушам.

Was It Me (H.S)Where stories live. Discover now