Was It Me (H.S)

Глава 5

- Значи и ти готвиш? - попита Луи.

- Да. Главно десерти. 

- Това е...яко.

Луи явно се отегчи от мен, което не ме изненада. Не бях особено интересна личност, а и не обичах да говоря много. Потърсих с поглед Найл, но не го открих. Мина едва час, а вече бях готова да си ходя, защото всичко това ми идваше в повече.  Мириса на марихуана мина през ноздрите ми и аз се огледах. 

- Е, явно партито започна! - каза Луи. - Искаш ли да опитаме?

Изкушавах се. Отдавна не бях пушила марихуана и сега мирисът изпълваше ноздрите ми и ме опияняваше.

Последвах Луи до една от стаите и когато влязох видях голяма част от персонала. Видях два или три джойнта, единия, от които държеше Хари. Този път част от къдриците му бяха вързани, но отново изглеждаше добре. Очите му бяха подпухнали и зачервени. Предполагам беше изпушил доста, а и помещението беше страшно задимено.
Огледах се, но единственото празно място беше до Хари, затова се настаних там.

- Искаш ли? - подаде ми джойнта.

Поех го с треперещи ръце и го понесох към устните си. Винаги, когато правех нещо нередно, ръцете ми трепереха. След като поех дима в устата си за трети път се отпуснах, позволявайки на опията да навлезе в кръвта ми. Не мина много време преди ефекта да ме завладее напълно.

Исках да си тръгна, защото знаех какво ще стане. Щях да се смея, щях да се смея прекалено много. Може би трябваше да ида до банята, за да се освежа.

- Хари? - побутнах го леко и той се обърна. - Можеш ли да ми покажеш банята?

- Добре ли си, Джоузи? - погледът му изведнъж придоби притеснителност.

- Да. Просто искам да се освежа. - засмях се леко.

Секунди по-късно вече бяхме в коридора и се чудех как въобще съм успяла да стана от мястото си.

- Тук е. - посочи към една от вратите, къде се бяха насъбрали хора.

- Но може и да използваш другата! - каза и ме побутна към стълбите.

Ръката на Хари беше на гърба, докато изкачвахме стълбите към другата баня. Защо имаше две бани в къщата си? Докато хиляди въпроси нападаха ума ми, Хари се опитваше да отключи вратата пред нас. Опитах се да му помогна, но когато и аз не успях да вкарам ключа в дупката, настъпи бурен смях. Не знаех колко време сме правили опити да отключим вратата, но след като се открехна, разбрах че това не беше банята. Това беше стаята на Хари.