Was It Me (H.S)

Глава 39

Свърших с почистването и подреждането на апартамента точно минутка преди шест. Бях толкова развълнувана от завръщането на Хари, че дори застанах пред вратата да го чакам. Чаках го пет минути, но скоро тези пет станаха петнадесет, а след това четвърт час. Не знаех къде и какво прави, а телефонът му беше оставен върху нощното шкафче, така че единственото, което можех да направя е да чакам. Това и направих. Чаках цял час пред вратата и се опитвах да не мисля за това какво може да му се е случило. Опитвах се да тикна разочарованието си някъде далеч, но и това не се получаваше. Сълзите отново си поправяха път, припомняйки ми за днескашните думи. Каза, че ще се върне в шест, а  него все още го нямаше.

Избърсах сълзите с опакото на ръката си и станах от пода. Дали въобще щеше да се прибере? Не исках да оставам сама с майка му, тъй като не я познавах. Не исках дори да се запознавам с нея. Поне не днес, когато с Хари сме в такива отношения.

Въздъхнах и отворих книгата си с рецепти. Трябваше да сготвя нещо, което да впечатли Ан. Нещо... сложно. Дори и за мен. Прелиствах страниците на една от книгите на Джейми Оливър, но сякаш всичко беше прекалено не-впечатляващо. След дълго търсене просто отворих произволна страница и започнах да следвам инструкциите.

Мислите за Хари отново започнаха да си проправят път към ума ми, докато режех морков. Със сигурност ако беше тук нямаше да можем да свършим нищо. Хари щеше да ме разсмива, докато се опитвам да приготвя храната. Той дори нямаше да ми помогне, но поне щеше да е тук. Тук със своята лъчезарна усмивка, красивите му пъстри очи... Дори нямаше да откажа и глупавите му чук-чук шеги. Предпочитах тях пред нищото.

- Мамка му! - изкрещях, когато ножа поряза кожата ми. Сълзите мигновено започнаха да капят от очите ми. Не заради кръвта, не и заради болката. Поне не заради тази болка.

Не знаех колко време съм стояла на пода, давейки се в собствените си сълзи, но когато станах кръвта вече беше засъхнала, краката ми изтръпнали, а очите ми по-подпухнали от всякога. Продължих с готвенето, но днес сякаш нищо не ми вървеше.
Когато най-накрая приключих и тикнах с неохота ястието във фурната реших, че мога да поспя поне за малко. Чувствах се по-изтощена от всякога, макар и да не бях на работа.
И тъкмо, когато бях готова да заспя, се чу отварянето на входната вратата.

- Мирише на храна! - каза непознат женски глас. Майка му беше тук. - Личи си, че има жена в този дом!