Чух входната врата да се отваря и побързах да изтрия мокрите си ръце в кърпата, преди да отида при Мич. Исках да разбера, къде е ходил, тъй като не си вдигаше телефона, а точно сега, в тази ситуация бе напълно възможно да направи някоя глупост.
- Къде беше? - попитах, докато го гледах как събува обувките си.
- Ходих да репетирам с групата. - отвърна без да ме погледне, което ме усъмни. Продължавах да седя там, в очакване да дойде и да ме прегърне, както правеше преди, когато се прибираше отнякъде. Е, не го направи.
- Няма ли да ме прегърнеш?
- Джоузи, не ми е до прегръдки! Изморен съм, така че ще си почина! - каза и тръгна към стаята си.
Побързах да го настигна, за да разбера какво има. Страхувах се да не е направил, същото което и мама. Не исках да тръгва по нейния път!
Спрях го точно преди да влезе, като го хванах за ръката.
- Не беше с групата, нали?
- Бях с тях!
Въздъхнах. Знаех, че ме лъже! Винаги ме отбягваше, когато криеше нещо, но този път нямаше да оставя нещата така. Не исках да има тайна между нас, не исках да прави същите неща, които и майка ни правеше. Та нали затова е в такова състояние!?
- Мич!
- Спри да си вреш носа навсякъде! - обърна се и извика срещу мен.
Застинах. Не знаех дали бе, заради тона, който ми държеше или заради вида му. Просто стоях там и го гледах, докато очите му омекваха пред мен. Лицето му беше посиняло. Имаше и рана в непосредствена близост до дясното му око, сякаш се бе ударил някъде. Или по-скоро сякаш някой го беше ударил. Преди да се осъзная, Мич вече ме притискаше към гърдите си, докато повтаряше колко съжалява, че ми е повишил тон. Усещах го как трепереше.
Кой му бе причинил това? Отново ли беше свързано с мама?
Стоях там, докато той плачеше и ми се извиняваше. Не знаех какво да кажа или направя. Просто стоях в прегръдката му, без дори да плача. Вече бях изтощена. Изтощена от всичко, от Лондон, от Уочет, но най-изтощена бях от проблемите на майка ми.
- Съжалявам, Джоузи! - повтаряше Мич.
Искаше ми се да го успокоя и да му кажа, че всичко ще бъде наред, както той правеше, искаше ми се да не го пусна, докато не спре, но не можех.
ČTEŠ
Was It Me (H.S)
RomanceС навършването на пълнолетието си Джоузи Евънс иска единствено да се забавлява и това, както знаем, не е едно от най-умните решения като за начало, особено когато си обграден с проблеми. Не след дълго Джоузи решава да загърби нощния живот и проблем...
