Was It Me (H.S)

Глава 28

По-голямата част от пътя към Лондон бе прекаран в тишина. Забелязах, че и Хари не беше в най-доброто си настроение днес, така че просто мълчахме погълнати от собствените ни мисли.
И когато най-накрая пристигнахме в големия град, където живота кипеше, ми се прииска отново да се върна в онази бяла къщурка на осемнадесета улица.

- Ще останеш ли тази вечер при мен? - попита Хари, като се пресегна, за да изключи радиото. Нямах това намерение. Колкото и да ми беше приятна компанията му имах чувството, че и двамата се нуждаехме от малко време за себе си. Време, може би ден, може би два, просто за да помислим.
Хари не възрази, когато отказах. Не го бях попитала какво му има. Но щях да го направя. Знаех, че унилия му вид е заради онзи разговор, който проведе тази сутрин.

Не след дълго вече се намирахме пред вратата на апартамента ми, тъй като Хари настоя да ми помогне с багажа.
Пъхнах ключа и го завъртях, при което вратата се отвори.

- Ще те видя ли утре в ресторанта? - подпря се с ръка на стената, докато другата беше в косата ми. Щеше ли? Не знаех дали утре исках да отида на работа или просто да се излежавам в леглото си, слушайки Блодни или Флийтуд мак, далеч от проблемите си.

- Предполагам. - отвърнах.

- Ще бъда при Лиъм, така че можеш да ме повикаш, ако има нещо! - усмихна се леко, след което завъртайки се на пети, се насочи към съседната врата.

- Хари? - спрях го точно преди да натисне дръжката. - Има ли нещо?

- Може ли да поговорим утре?

- Да.

Явно наистина имаше нещо. Нещо, свързано с разговора, който проведе сутринта. Но реших не дълбая повече, след като щях да получа отговора си утре. Когато нямаше да се чувствам толкова отпаднала и в далеч по-добро настроение за разговори. Поне така се надявах.

Следващите няколко часа до полунощ прекарах в четене на една от новите си книги, докато плоча на Флийтуд мак се въртеше на грамофона и разнасяше приятната мелодия из целия апартамент. След това си взех дълъг душ, който беше предназначен да ме отпусне и освободи поне малко от проблемите, които се въртяха в главата ми.

Почувствах се по-добре, чак когато се събудих на следващата сутрин и заварих Хари в кухнята си. Първоначално се стреснах, но след като ми каза, че е отключил с резервния ключ, който бях скрила в огромната саксия до вратата, се успокоих.