Was It Me (H.S)

Глава 44

ДЖОУЗИ

Наивна и глупава.

Тези думи се повтаряха в главата ми часове, след като излязоха от устата на Хари. Наистина ли мислеше по този начин за мен? Толкова смешно ли изглеждах отстрани?

Погледнах към образа в огледалото. Косата ми беше бъркотия, подпухнали и зачервени очи. Мразех този омърлушен вид, както мразех и караниците ни с Хари. Макар и да завършваха винаги по един и същи начин.
Най-вероятно щеше да се върне чак на следващата сутрин, щеше да ме прегърне и да ми каже някоя мила дума. И аз нямах нищо против.
Усмихнах се леко, напомняйки си, че на следващия ден, всичко ще бъде по-добре. След това станах от стола и с бързи крачки се вмъкнах под завивката, която беше попила аромата на Хари. Как се случваше толкова бързо? Как успяваше да остави следа навсякъде?

Очите ми бавно започнаха да се затварят и тъкмо, когато всичко стана безшумно, се чу изщракването на ключалката. Не очаквах да се прибере точно сега. Все още не бях обмислила ситуацията и всичко бе прекалено прясно в главата ми.
Зарових глава между възглавниците, в опит да заспа, но не се получи.
Стъпките се приближаваха, а аз не можех да се преструвам повече. Отворих очи и в този момент усетих устните му.

- Извинявай - дъхът му погали лицето ми. Обвих го с ръце и го притеглих към себе си.

- Къде беше?

- Разхождах се.

Огледах го. Тениската му беше влажна, както и шортите. Със сигурност е направил някоя глупост, за която потърсих и други улики по тялото му.

- Има ли нещо? - отдръпна се, като седна на матрака. Изтеглих се така, че гърба ми да опре в дъската на леглото, след което придърпах краката си към тялото.

- Ти ми кажи! - очите ми продължиха да шарят по тялото му, но този проклет мрак не ми позволяваше да го видя много добре.

- Ъм... Какво трябва да ти кажа?

- Дрехите ти са влажни. - погледнах към бялата му тениска, която на места все още залепваше по него.

- Да, аз... открих едно място, което... То е хубаво.

- И?