Was It Me (H.S)

Глава 58

След като цяла нощ не успях да заспя станах от леглото, за да си направя чай. Найл го нямаше, така че най-вероятно е на работа или нещо такова.
Все пак реших да направя и закуска, ако случайно се появи. Когато отворих шкафа обаче бързо се отказах, защото видях чиния с палачинки, а до тях течен шоколад. Дори имах избор на течния шоколад, защото тук имаше три вида.

Найл се прибра точно на време, както се казва хвана ме на местопрестъплението - палачинките и шоколада пред мен, а устата ми оцапана чак до бузите с Нутела.

- Виждам, че  си открила "тайния" запас? - видях го, че едвам сдържаше смеха си. Аз кимнах с глава и продължих да тъпча палачинката в устата си, докато шоколада капеше върху следващата.

Бях попаднала в Рая - ставаш, не се налага да готвиш, отваряш шкафа и виждаш палачинки с избор за шоколад. Какво по-хубаво?

- Дават "Домът на Мис Перигрин за чудати деца" - каза Найл и след като се наядох се настаних до него, за да гледаме филма. Сгуших се в него и се опитах да преплета краката ни. И тогава осъзнах нещо - това не беше Хари. Отдръпнах се чак в другия край на дивана крайно засрамена от постъпката си. Това не трябваше да се случва, но просто толкова бях свикнала с това, беше се превърнало в рутина. Нашата рутина и беше наистина сладка рутина.

- Джо, не се притеснявай от мен, става ли?

- Съжалявам.

- Старите навици трудно си отиват, а? - засмя се и ме ръчна с лакът. Бузите ми моментално се зачервиха. Определено разбра какво се случи, за което се радвам. Не исках да си мисли някакви други неща, защото всичко, което се случваше помежду ни беше чисто приятелски и исках така да си остане. Найл е най-добрият ми приятел, откакто започнах да работя в ресторанта.

- Какво е станало между вас?

- Почивка.

- Почивка? Имаш предвид, че-

- Да, аз май скъсах с него. - погледнах го с едно око, колкото да видя малка част от реакцията му.

- Защо? - когато виждах него, все едно виждах Хари. Бяха толкова еднакви в емоциите. Сякаш всичките приятели на Хари бяха взели по някоя от неговите черти.

- Трябва ни почивка. - заявих твърдо, колкото и нещо в мен да крещеше "не". Да, наистина ни трябваше почивка, за да можем поне да осъзнаем какво се случи. А аз трябваше да се излекувам по някакъв начин преди да направя връзката ни прекалено унищожителна и токсична.