Глава 40

771 51 2
                                    

- Може ли да дадеш тоалетната хартия? - попитах Хари, подсмърчайки. Той извъртя очи и стана от мястото си. Беше ужасно отегчен от нас и любимия филм на Ан.
"Аз съм Сам" ме накара да плача още на втората минута, а Ан ме прегръщаше, за да се успокоим взаимно.

- Аз въобще защо съм тук? - застана Хари пред телевизора. - Обърнете ми внимание!

- Хари, махни се от телевизора! - скастри го майка му, а той само изпуфтя и седна на дивана. Скъсах малко хартия от рулото и избърсах носа си. Усетих как ръката на Хари се промушва, за да ме отмъкне от Ан. Бавно ме изтегли към себе си, а след като вече бях плътно до него, той положи главата ми върху рамото си.

Филма бе прекъснат от звънеца. Веднага след него се чу и блъскане по вратата. Кой ли беше толкова настоятелен? Хари изпуфтя недоволно за пореден път тази вечер и тръгна към вратата.

- Хари, кой е? - попитах, когато не чух гласове. Погледнах натам, но не успях да видя никого, затова станах.
Дезмънт стоеше пред вратата, облечен в ежедневния си костюм, а погледа му все така надменен. Той пристъпи напред и поздрави, показвайки лукавата си усмивка.

- Какво правиш тук? - попита Хари. Видях как Ан също се изправи, но остана на място.

- О, по-зле е отколкото си мислех! - каза Дезмънт и огледа всекидневната, като на всяка крачка оставяше мръсни следи от обувки. Толкова се старах да почистя, а сега той буквално съсипваше труда ми с всяка негова стъпка!

- Как живеете в такава дупка?

- Дезмънт, защо си тук? - попита Ан.

- О, Ан! Не те видях, сред всичкия този боклук!

Видях как Хари стисна ръцете си в юмруци и пристъпи към Дес.

- Никаква промяна. Останал си си все същия негодник! - извъртя очи Ан.

Той се обърна с гръб към нея и тръгна към нас.

- Получвам клаустрофобия! - хвана вратовръзката си, дърпайки я леко, за да я разхлаби.

- Какво искаш? - попитах грубо. Да го гледам как ходи с калните си обувки по излъскания до блясък под, ме караше да подивявам вътрешно.
Хари обаче стисна дланта ми, за да не се обаждам повече и ме издърпа зад себе си, сякаш за да ме предпази.

- Както и да е! Дойдох, за да ви напомня за почивката.

- Ние няма да дойдем. - отвърна Хари.

Was It Me (H.S)Where stories live. Discover now