Was It Me (H.S)

Глава 11

На сутринта се събудих от звънеца. Надигнах се бавно и погледнах часа преди да се насоча към вратата. Беше точно единадесет, а аз имах ужасен махмурлук!
Когато отворих вратата пред мен се появи Хари с топлата си усмивка и трапчинките си.

- Така като гледам май не си готова за зоопарка! - подпря се на вратата.

- Но пък в тази пижама изглеждаш доста добре! - погледът му мина по тялото ми, карайки ме да се почувствам неудобно. Усетих как бузите ми почервеняха и се надявах Хари да не забележи това.

- Е?

- Аз, ами - започнах несигурно. - Главата ме боли и не ми се излиза особено, затова ако искаш може да гледаме филм и да сготвим нещо.

Хари без да чака втора покана влезе в апартамента ми и се насочи към дивана. Отворих гардероба и изкарах чисти дрехи, след което се насочих към банята. Вчера пропуснах да се измия, защото бях прекалено пияна, но сега спешно се нуждаеш от душ.

- Искаш ли да поръчам пица? - попита, докато бях под душа.
Съгласих се, тъй като не ми се готвеше. Стоях близо десет минути под душа, след което облякох дрехите си и излязох от банята.

Заварих Хари да разглежда книгите и сувенирите, които бях наредила по рафтовете. Видях как взе една от книгите и я отвори. Великият Гетсби. Обожавах тази книга!

- Тази ми е любимата! - казах, а той подскочи леко. Явно не ме беше видял.

- Хубава е, да. - смотлеви, след което седна на дивана. - Гледала ли си филма?

- След като прочетох книгата, не пожелах да гледам филма!

- Защо? - попита объркано Хари.

- Леонардо ди Каприо е един от любимите ми актьори и просто знам, че ако го гледам, няма да спра да плача. - засмях се леко.

Чувствах се глупаво да си признавам такива неща. Не исках да ме помисли за разглезена или нещо такова. Опитвах се да не показвам особено емоция пред хората, но такива истории като тази на Дейзи и Джей ме размекваха до такава степен...

- Вие струвате колкото всички тези негодници, взети заедно. - изрецитира Хари.

Веднага разпознах частта. Онази част, в която Ник Карауей несъзнателно се сбогува с Джей Гетсби. Бях запомнила проклетата книга наизуст! Страниците ѝ бяха опърпани от прелистване.