Was It Me (H.S)

Глава 45

Ръката му галеше бедрото ми под масата, плъзваше се под роклята ми, след което слизаше надолу. Това правеше избора на закуска доста по-труден. Стоях пред менюто и се взирах, но сякаш очите ми просто минаваха по буквите без да разбирам значението им.

- Харолд, Джоузи - гласът на баща му ме изкара от транса. Размърдах се върху стола и премахнах ръката на Хари. - Добро утро. - за първи път Дезмънт изговаряше правилно името ми.

- Какво ще ядеш? - попита Хари.

- Не знам все още, ти?

- Мисля, че си избрах. - ръката му отново се плъзна под роклята ми.

- О. - бузите ми се зачервиха. Пръстите ми достигнаха неговите. - И какво си избра?

- Да попитаме какъв е специалитетът на готвача. - избута стола леко назад и стана. Подаде ръка напред и повдигна вежди. - Идваш ли?

Без да чакам втора покана сключих пръстите ни и го последвах към бара, оставяйки Дезмънт и приятелката му сами.

- Искам да вървиш зад мен!

- Какво? - преди да се усетя, той ме издърпа през бялата врата, която очевидно водеше към кухнята. Огормна и красива светла кухня. Хари стисна ръката ми и отново ме задърпа. Спряхме се пред количката, на която слагаха различни порции закуска.

- Избери си.

Грабнах две чинии, а той се засмя. Обожавах да ям. В дадени моменти обичах храната повече отколкото Хари.

- Ей - чу се глас иззад него. Той също грабна две чинии и се затича. Последвах го, докато тичаше из кухнята, докато се провираше из мрънкащите готвачи, но беше хубаво. Беше приятно.

- Насам - зави вдясно. Врата. Озовахме се пред врата. Хари я бутна с крак и я задържа, за да изляза. Усмихнах се, но все пак продължих да тичам, докато не се отдалечихме достатъчно.

- Да отидем на плажа? - попита, след като успокои дишането си. Дори когато едва дишаше беше секси. Как го постигаше, мамка му!?
Спря се и прехвърли храната в една чиния. Последвах примера му и направих същото.

- Нямаме хавлии. - припомних му, а той се засмя.

- Ще си купим.