Was It Me (H.S)

Глава 34

- Откъде е? - пръстите му шареха по белега.

- Майка ми се беше прибрала пияна. Бутна една ваза и аз паднах върху стъклата.

Хари се наведе към него. Меките му къдрици погалиха кожата ми и щом устните целунаха белязаното място на гърба ми, топли вълни преминаха през цялото ми тяло.

- Миришеш хубаво! - връхчето на носа му галеше кожат ми.

- Помисли ли относно предложението ми?

- Какво предложение?

- Да живеем заедно.

Съвсем бях забравила за това. Бях прекалено заета да изтрезнявам след "незабравимия" купон и да се паникьосвам.

- Хари, това е...

Той въздъхна и смъмри нещо, което не успях да чуя. През останалото време, което прекарахме в душ кабината не си казахме нищо повече. Личеше си, че Хари беше разочарован от намека ми, но нямаше да ми е никак приятно да се прибирам всяка вечер при него, знаейки за бизнеса на баща му. Не знаех колко дълго още можех да крия тази тайна.

- Слушаш ли ме? - попита Хари, докато се обличах.

- Не. Би ли повторил?

- Мисля да се пробвам като учител.

- О. Това е хубаво! - усмихна се леко и облякох палтото си.

- Да. Предложиха ми работа.

Работа. Той щеше да ходи на работа. Нямах нищо против, но това означаваше, че ще прекараме все по-малко време заедно. Смените ни щяха да се разминават. Дали-

- Джо, добре ли си?

- Да. Просто се замислих. - усмихнах се леко и го последвах към изхода на блока.
Времето навън беше мрачно и студено. Имах чувството, че вятъра щеше да ме отвее, затова влязох в колата по възможно най-бързия начин.
По пътя цареше тишина, която никак не ми харесваше. Може би просто днес ни беше дошло в повече, затова и не си говорехме.

- Къде отиваме? - попитах, когато Хари не паркира пред ресторанта, а продължи напред. Той не ми отговори, затова и не си направих труда да питам отново.
Бяхме две пресечки по-надолу от ресторанта, когато спря колата.

Последвах го към високата сграда, като притичвах зад него. Той явно бързаше, тъй като дори не забави крачка, когато видя, че тръгвам след него.