Was It Me (H.S)

Глава 54

Събуждането рано сутрин никак не ми беше любимо. Е, освен ако не ме събуждаше Хари. Усетих устните му да целуват челото ми, след което отворих очи. Ръцете му ме обгърнаха и аз се свих максимално близо до него, готова да заспя отново. Така и стана.

Когато се събудих малко по-късно него го нямаше. Придърпах възглавницата му и се сгуших в нея, за да усетя аромата му. Усмихнах се леко при мисълта за меките му къдрици, след което се изпънах като струна. Осъзнах колко ме мързи да стана от леглото. Все пак го направих, но само с идеята да придърпам и Хари към възглавницата.

Облякох любимите ми дебели дрехи и сресах косата си, преди да сляза. Там видях единствено Мич и Сара, които се бяха сгушили на дивана.

- Добро утро. - поздрави ме Сара. - Или по-

- Къде е Хари? - попитах без да я оставя да довърши.

- Замина. Нали все пак го изгони... - долавях раздранение в гласа му. И в този момент реалността заби своя шамар върху лицето ми. За пореден път. Точно така беше. Казах му да си върви, но истината е, че сега ми се искаше да е тук.

- Искаш ли нещо за ядене? В хладилника има-

- Не. - отсякох набързо, а Сара се намуси леко. Явно тя беше сготвила нещо, но точно сега не се чувствах гладна, тъй като гърлото ми беше запълнено от онази буца на нервност.

Сълзите потекоха веднага щом затворих вратата на стаята си. За кое трябваше да плача първо? Чувствах главата си прекалено тежка, за да продължавам да мисля. Буквално се изтощих от живота. А може би заминаването на Хари изцеди и последните ми сили. Ставах от сън, а се чувствах изморена. Това никак не звучеше добре дори и в ума ми.

Бях избухнала в нестихващ плач, давех се и хълцах. Едвам дишах, но вътрешната болка не ми позволяваше да спра. Не спрях дори, когато някой почука на вратата ми.
- Махай се! - изкрещях заравяйки пръсти в косата ми. Ноктите ми инстинктивно се впиха в скалпа ми. Дори това не помогна.

- Недей - нечий други ръце ме спряха от това да направя цялата си глава в рани. - Искаш ли да поговорим?

- Не - отказах категорично. Не исках да разговарям с никого. Не исках да разговарям с Мич, нито със Сара. Защо, въобще, си мислеха че имах някакво желание да ги виждам?

- Хари - само с произнасянето на името му сърцето ми се разтуптя и вдигнах глава към брат си с интерес. - е все още по пътя. Мога да му звънна, за да се върне ако-