Was It Me (H.S)

Глава 14

ХАРИ

Чух телефонът на Джоузи да звъни и затова го взех. Името изписано на екрана не ми беше познато. Опитах се да се сетя за някого с името Мич, но не успях. Джоузи не ми беше споменава за него, а и не помня някой от колегите ѝ да се казваше така. Може би беше някакъв роднина или нещо такова. Все пак реших да я попитам.

Застанах пред вратата на стаята си и се чудех дали трябва да почукам или просто да вляза. Не чух никакъв шум, затова внимателно отворих вратата и гледката меко казано спря дъха ми. Беше облечена с една от тениските ми, мамка му, краката ѝ изглеждаха убийствено!

- Спагетите са готови! - известих и отделих поглед от голите ѝ бедра. Това което видях ме накара да се засмея. Тя душеше тениската ми!

- Дрехите ми ли душиш? - попитах, а тя сведе глава засрамено.

- Ами, те... Те миришат хубаво! - каза, след което се насочи към вратата.

- Ти как направи спагетите толкова бързо? - отклони темата.

- Казах ти, че готвенето ми е скрит талант!

Далеч не беше така. Бях ужасен готвач, направо кошмарен! Но онези полу-готови спагети в квадратна форма се приготвяха изключително лесно, а и бяха вкусни.

Не можех да откъсна поглед от краката ѝ докато слизаше по стълбите, и то точно пред мен. Май беше грешка да я каня тук! А като си помисля, че довечера щяхме да спим в едно легло... Или поне аз така бях разбрал.

- Нима? Спагети, които се слагат в микровълновата фурна? - опита се да изглежда сериозна, но виждах как едва сдържаше смеха си.

- Това е най-хубавия полуфабрикат, който някога съм опитвал! - отвърнах в защита, а тя просто се настани на дивана и започна да яде.

Рижавата ѝ коса беше вързана на хлабав кок и откриваше лицето ѝ, което беше изпълнено с лунички. Беше сладка!
Джоузи ме погледна за момент и тогава осъзнах, колко глупаво изглеждах отстрани - държах чинията в ръка и я наблюдавах, докато глупава усмивка се бе настанила на устните ми.
Спомних си как плачеше, когато гледахме любимият ми филм, преди около месец, и за момент съжалих, че я разстроих така, но пък от друга страна - получих най-доброто, а именно онази нежност. Онзи момент, в който искаш само да прегръщаш момичето си и да го целуваш. Без секс или нещо такова. Просто момент на нежност.