Was It Me (H.S)

Глава 37

- Добро утро! - поздравих, щом влязох в кухнята.
Хари седеше точно така, както си го представях - пиеше сутрешното си кафе и четеше неизвестна за мен книга, облечен единствено в черните си боксерки, наболата му брада и къдриците, които сякаш бяха със свое собствено мнение.

- Обяд е, но добро утро и на теб! - усмихна се и хвана ръката ми, насочвайки ме към скута си.

- Какво четеш? - погледнах към книгата. Не беше нищо особено на външен вид, но имаше нещо впечатляващо.

- Поезия. И всъщност е доста добра!

Погледнах го за момент, след което взех книгата в ръцете си. Прокарах пръсти по ръба и отворих на страница, която Хари беше отбелязал.

той прошепва обичам те
само когато плъзва ръцете си
под ластика на
бельото ти

- Звучи... Интимно.

Хари се засмя леко, издърпа къдриците си назад и остави чашата си кафе на масата. Отново върнах погледа си към книгата.

това е моментът в който трябва
да осъзнаеш разликата
между желанието и нуждата
може да желаеш това момче
но със сигурност
нямаш нужда от него.

- Вече може да ми я върнеш!

Без да му отговарям станах от скута му, с книгата в ръка, и излязох от кухнята. Може би сега, докато имах малко свободно време, можех да се отдам на любимото си занимание, а именно книгите.

Още докато прелиствах страниците на "Мляко и Мед", Хари дойде, за да я отмъкне от ръцете ми.

- Хей! Върни ми я! - заподскачах, но Хари я вдигна прекалено високо за скромните ми метър и петдесет.

- Трябваше да помислиш, преди да я отмъкнеш от мен!

След като отново се излегнах на дивана, Хари остана разочарован, че не скачам около него, за да получа книгата. Седна до мен и постави главата ми в скута си.

- Какво мислиш да правиш днес?

- Ще лежа.

- Значи плановете ти не включват мен?

- Не. - засмях се леко при вида на нацупеното му лице. Обичах да го дразня, но това не винаги се оказваше добра идея.
Хари стана от дивана и с един замах бях качена върху рамото му.

- Пусни ме! - извиках през смях и се опитах да го ритна. Крещях, докато не бях меко казано хвърлена на леглото в спалнята и тъкмо когато си поех глътка въздух, Хари се строполи отгоре ми, показвайки "обичта си".