Was It Me (H.S)

Глава 51

ДЖОУЗИ

Вътрешно скачах от радост, когато самолета кацна на летището. След това бях издърпана от Хари, който бързаше да излезе. Аз също нямах търпение да се измъкна от тук. Проспах по-голяма част от полета, така че за мен не беше неловко да стоя в едно помещение с Дезмънт.

- Побързай! - подкани ме и забърза крачката си. Засмях, а той ме погледна за момент, усмихна се, а след това възвърна темпото си. Притичвах леко зад него, докато ме влачеше измежду хората на летището. Аз също нямах търпение да се приберем.

Точно когато си помислих, че най-накрая ще се случи, той седна на една от пейките и включи телфона си.

- Хари? - провлачих отчаяно. Той вдигна глава. - Няма ли да се прибираме?

- Трябва да изчакаме да ни донесат куфара, Джоузи! - хвана ръката ми и ме принуди да седна до него.

- Облечи това! - подаде ми якето си без да отделя поглед от телефона. Опитах се да видя какво прави, но той реагира прекалено бързо, затова и единственото, което успях да видя е, че си пише с Лиъм.

- Невъзпитано е да гледаш в чужди телефони, Джоузи!

- Мислех, че нямаме тайни, Харолд! - знаех колко мрази да го наричат така, но както винаги той просто въздъхна и запази спокойствие.

- Казах ти, че ще оправя всичко, нали?

- И? - не схващах на къде бие. Какво общо имаше Лиъм с това?

- Да отидем да вземем куфара! - отклони темата без дори да ми даде някакво обяснение. Каквото и да е то.

Стовари куфара на земята и разпъна дръжката му. Пръстите му бързо намериха моите и ме поведоха към тоалетната.

- Хари, какво правиш? - попитах когато ме притисна в стената и ме целуна. Не че не се беше случвало и преди, но този път се държеше наистина странно. - Какво ти става?

- Довери ми се! - каза и отново разби устни в моите. И точно тогава чух гласа на полицая. Избутах Хари, само за да видя как поставят китките на Дезмънт в белезници.

- Какво си направил? - гласа ми се пречупи. - Помолих те да не вършиш глупости!

- Погледни ме! - хвана брадичката ми, отклонявайки ме от сцената пред мен. Каша. Всичко в мен крещеше хаос. Не знаех дали трябва да плача или да се радвам. - Джо!