Was It Me (H.S)

Глава 18

МИЧ

Наближаваше единадесет на обяд, а аз седях на дивана и поклащах нервно крак, чакайки приятелите ми да дойдат.

Бях ги помолил да се отбият поне за час, за компания на Джоузи. Изглеждаше съсипана, след като видя майка преди няколко дена в болницата. Нямаше кого друг да извикам, тъй като тя вече нямаше приятели тук. А и мисля, че би ѝ било приятно да поговори с някого, освен с мен.

Звънеца прекъсна мислите ми. Най-накрая бяха тук! Когато отворих вратата пред мен се появиха Сара, Адам и Клеър.

- Къде е тя? - попита Клеър и ме избута, за да мине. Единствено Сара остана на вратата, като погледа ѝ се беше спрял на лицето ми.

- Добре ли си? - докосна раната до окото ми.

- Да. - хванах ръката ѝ и се усмихнах. Точно, когато щях да я целуна, тя се отдръпна като сложи ръце на гърдите ми.

- Има някакъв мъж там! - каза и аз погледнах към мъжа, който се беше облегнал на колата си и говореше с някого по телефона. - Попита, дали тук живеят семейство Евънс.

Евънс? Фамилията на Джоузи и мама беше Евънс. Възможно ли бе да е свързано отново с майка ми? Отдръпнах се от Сара и се насочих към мъжа. Изглеждаше като някой, с когото майка ми би направила сделка за хероин. Носеше черни дънки и риза, чиито последни три копчета бяха разкопчани и показваха мастилото по кожата му. Косата му беше къдрава и леко рошава. Когато застанах пред него, установих, че бе по-висок от мен.

- Кого търсиш?

Думите, които чувах постоянно се повториха в ума ми. Търся Катрин, дължи ми пари.

- Тук ли живее семейство Евънс? Джоузи Евънс?

- А ти си?

- Хари, приятно ми е! - подаде ръка, за да се здрависаме. Когато видя, че не исках да се здрависам с него, свали ръката си, заедно с усмивката.

Значи той беше онзи Хари, за когото Джоузи не искаше да ми казва. Досега не го бях виждал. Дали беше от онези нейни приятели, който я изоставиха? Познавах всичките утрепки в Уочет, с които сестра ми се движеше, но този не го бях виждал. Може би не от Лондон.

- Ти сигурно си съседа ѝ или?

- Аз съм брат ѝ, Мич.

Той ме погледна учудено. С Джоузи не си приличахме особено. Даже никак. Тя беше одрала кожата на мама, докато аз, аз приличах повече на татко.

- Брат? Тя не ми каза, че има брат.

Не знаех какво трябваше да направя. Дали трябва да го отпратя или да го поканя в къщата си? Не знаех дали Джоузи искаше да го види, тъй като явно имаше нещо между тях, което криеше от мен. Може би бяха скарани, защото тя не искаше да отговаря на обажданията му.

- Не знам дали ще иска да те види. Тя е разстроена и-

- Заради теб? - погледът му се промени от приятелски на гневен. Ченето му се стегна, а тялото му застана в отбранителна позиция. Заради мен? Как дори можеше да си помисли, че ще ѝ направя нещо? 

- Кълна се, че ако си ѝ направил нещо - изсъска и набра блузата ми в ръцете си - Ще се постарая и другата част от лицето ти да изглежда така!

- Мич! - чух гласа на Сара. Хари ме бутна назад, след което погледна към вратата. 

- Къде е тя? - отново върна погледа си към мен.

- Какво си ѝ направил? - застанах в същата отбранителна позиция. Обстановката стана доста напрегната и имах чувството, че нямаше да свърши добре. Може би, ако Сара не беше застанала между нас, щяхме да се сбием.

- Вие мъжете, не може ли да разговаряте без бой!? А и наистина? Точно по Коледа ли решихте да се обезобразявате?

- Къде е Джоузи? Няма да си тръгна от тук, докато не я видя!

Въздъхнах и погледнах към Сара. Тя беше по-объркана дори и от мен. 

- Тя е в стаята си. - казах, а той побутна леко приятелката ми и се насочи към къщата. Последвах го, опитвайки се да не го обърна, за да го ударя, докато Сара тичаше след нас, молейки за обяснение. Когато стигнахме до стаята на Джоузи, Хари избута приятелите ми, които се бяха спрели на вратата ѝ и без да почука влезе вътре. За изненада на всички нея я нямаше вътре. Шокът ме превзе. Къде беше отишла? Оглеждах стаята ѝ, с надеждата да я намеря, но единственото, което намерих беше марихуаната на бюрото.