Храната, която купихме от Макдоналдс не беше любимата ми, но засега бе единственото, което можех да ям. Чувствах се повече от изтощена и едва едва отхапвах сандвича.
- Искаш ли нещо друго? - попита Хари, щом видя намръщеното ми лице. В сандвича ми имаше парченца лук и кисели краставички. Мразех тази комбинация.
- Ще го преживея! - усмихнах се леко, но Хари все пак стана, за да ми вземе нов. Взех пакета с пържените картофки, докато го гледах как поръчва нова храна. Може би да се върнем в Лондон, за да се нахраним беше по-добра идея от крайпътния Макдоналдс, в който храната винаги e еднакво ужасна.
- Без кисели краставички и лук. - подаде ми новия бургер, като седна до мен. - Яж. - нареди ми и взе няколко картофа, за да ги напъха в устата ми.
- Мога и сама! - засмях се, отдръпвайки се назад. Посегнах към пръчиците в ръцете му. Потръпнах когато кожата ми докосна неговата. Отдръпнах се, а той ме погледна. Странно е как до преди час си викахме, а сега си говорихме толкова нормално.
- По-добре ли си? - попита загрижено и сложи кичура, който ми пречеше, зад ухото ми. Определено бях по-добре, след като сложих нещо в устата си, но се чувствах странно. Прекалено много неща се случиха за отрицателно време.
- Да. - отвърнах му.
- Съжалявам! - тихия му глас ме накара да се почувствам някак виновна, но пренебрегнах това. Не исках точно в момента отново да повдигаме темата.
- Нека не говорим за това сега, става ли? - попитах, а Хари кимна. Продължи да ме гледа втренчено, докато се храня, но това вече не ме притесняваше. Бях свикнала, а дори ми беше неприятно, когато не ме гледаше по този начин.
Ръката му бързо намери път към талията ми и ме издърпа, за да се облегна на рамото му. Сега, когато бях с неговите дрехи, аромата му беше буквално навсякъде и единственото, което усещах бе Хари.
Пет минути по-късно бях достатъчно опиянена от аромата, че да оставя сандвича си на половина. Исках да заровя глава в шията му и да останем тук завинаги. Колкото и лоша да бе храната им, самото място се оказа доста уютно. Помолих го да се премести на моето място, до прозореца, след което се наместих в скута му.
- Удобно ли ти е така? - попитах, тъй като въобще не се съобразих.
- Мхм. - смъмри и отхапа от сандвича. Зарових глава в сгъвката му и вдишах аромата там. Мъжки афтършейв и парфюм.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Was It Me (H.S)
RomanceС навършването на пълнолетието си Джоузи Евънс иска единствено да се забавлява и това, както знаем, не е едно от най-умните решения като за начало, особено когато си обграден с проблеми. Не след дълго Джоузи решава да загърби нощния живот и проблем...
