𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*1*

- Здравейте, ученици!- каза г-н Чен, а това значеше, че сме нагазили в тревата. Винаги започва така когато разбере, че някой е преписвал от друг, а ние предадохме докладите си вчера. Кога е успял да ги провери?!

Изведнъж няколко човека влезнаха в аудиторията ни и погледите на всички студенти бяха върху тях. Имаше 3 момчета и 2 момичета.

Момичетата и две от момчетата бяха европейци. В това бях сигурна. Не бяха с дръпнати очи, но едно от момчетата беше азиатец. Беше високо, стройно с леко къдрава коса.

- А, ето Ви и Вас!- каза професора щастливо.

- Елате!- продължи той и групичката отиде до професора.

- Както знаете нашият университет е в програмата "Best" и всяка година идват ученици от други държави. Днес тук сме с нашите приятели от Англия!- започна весело той, като започна да обяснява за страната им, защо са тук, за какво учат... все ненужна информация!

Надали ще си кажем дори "здравей" с тях! Англичаните са студени и малко надменни. Все пак идват от страната, над която слънцето никога не залязва!

След дългите обяснения на професора дойде и ред да представи групичката. Едното момче се казваше Мартин (английското Мартин), а другото Едуард. Момичето със светлата коса се казваше Елизабет, а момичето с тъмната коса Йешим. Азиатецът се казваше Джънгкук. Явно е кореец.

Професорът им каза да седнат където си искат и те започнаха да се оглеждат из аудиторията като загубени туристи.

Накрая всеки се разпръсна на някъде и Йешим дойде и седна до мен. Защо седна до мен?! Има толкова много празни места! Защо точно до мен?!

- Здравей!- каза тя със снежен глас, за да може професорът да не я чуе.

- Здравей!- отвърнах аз.

- Йешим!- каза тя и подаде ръката си.

- Т/И.- отвърнах аз и поех ръката й, след което се здрависахме.

- Приятно ми е да се запознаем, Т/И!- каза тя, като ми се усмихна.

- Т/И(накратко).- казах аз, а тя ме погледна объркано.

- Какво? Не те разбрах.- попита тя.

- Наричай ме Т/И накратко.- отвърнах аз, а тя кимна.

- Приятно ми е да се запознаем, Т/И!- каза Йешим.

- И на мен също!- казах аз и започнах да пиша в тетрадката си. Отново професорът говореше толкова много, че едва смогвах да напиша каквото и да е, а Йешим беше написала точно една страница, докато аз започвах трета. Горката! Колко ли е трудно да пише.