𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*48*

- Няма да се храниш сама! Аз ще те храня!- каза той и взе купата, след което отново започна да ме храни, а аз го гледах лошо.

- Джънгкук... как ли съм оцеляла без теб? Кой ли ме е хранил до сега?- попитах саркастично, а той само ме погледна и отново ми пъхна в устата от рамена.

- Аз не разбрах какво ще правиш утре?- каза той, а аз го погледнах лошо. Как какво ще правя? Ще си седя вкъщи и ще се грижа за себе си. Ще се глезя!

- Аз ще си стоя вкъщи, а ти ще си бъдеш у вас и ще правиш нещо.- казах аз, а той само поклати пръст в знак на отрицание.

- Не си познала, принцесо. Ще седя тук с теб, докато не се оправиш.- отвърна той, а аз го погледнах с ярост. Защо ме нарича "принцесо"?

- Ще спреш ли да ме наричаш така?!- попитах ядосано, а той ме погледна учудено.

- Не ти ли харесва? Добре... Ммм, какво ще кажеш за "морков" тогава?- отговори той, а аз не го отразих. Държи се като малките деца.

- Аз не съм гладна.- казах аз и се отдръпнах, след което насочих цялото си внимание върху екрана на телевизора.

Правех се, че гледах филма, но всъщност просто размишлявах. Беше болезнено да се държим така... сякаш нищо никога не се е случвало. Сякаш той не се е държал студено, а това боли. Защо не беше така преди няколко месеца, а сега е такъв?

След време Джънгкук приключи с храната си и тихо стана, след което остави мръсните съдове и се върна. Сега не говореше, но пък беше грижовен. Беше ми напълнил чашата отново с вода, беше донесъл някакви шоколади и просто седеше до мен и кротко чакаше да му кажа нещо.

- Т/И... Аз къде ще спя?- попита ме той изведнъж, а аз го погледнах объркано. Той да не би да планира да спи тук?

- Ти тук ли ще спиш? Мислех, че ще си ходиш.- отвърнах аз, а той поклати глава в знак на отрицание. Лицето му беше като на малко дете, което е направило беля, и сега седеше кротко, за да не му се скарат.

- Обещах си, че ще се грижа за теб, докато не се оправиш, затова ще спя тук. Знам, че не ме искаш до себе си, затова те питам къде ще спя.- обясни ми той със сбръчкани устни, което беше много сладко.

- Аз ще се оправя сама. Може да си тръгваш. Не е нужно да седиш с мен.- казах аз, а той поклати глава.

- Ще остана!- каза той категорично, а аз въздъхнах. С този Джънгкук не можеше да се спори.