𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*22*

След време се наядох и се облегнах назад на стола, а в този момент Юна ни предложи да се прибираме, защото Намджун се е изморил и започнал да й мрънка.

Всички се съгласихме и станахме от местата си, след което тръгнахме към ескалатора. Слезнахме на първия етаж и се засмяхме към изхода.

След малко вече бяхме извън мола и вървяхме към квартала ни. Бяхме се разпръснали из улицата и всички се привикваха един на друг.

Аз вървях с Хосок и Миа и си говорех с тях, докато не забелязах, че Джънгкук отново върви най-отзаде и не си говори с никого.

Казах на Миа и Хосок, че ще ги оставям насаме, след което отидох до Джънгкук.

- Какво правиш?- попитах аз и Джънгкук си свали едната слушалка, след което ме погледна объркано.

- Какво правиш?- повторих аз.

- Слушам музика.- отвърна той безразлично. Искам да си говоря с него! Не искам разговора ни да приключи тук!

Започнах да мисля какво мога да кажа или да попитам Джънгкук, но нищо не се сещах, защото каквото и да попитам той отговаря студено и се една дума, или с много кратко изречение.

Докато си мислех стигнахме до къщата на Юнги, влезнахме вътре и седнахме на диваните в хола, като започнахме да си говорим.

Г.Т Джънгкук

- Т/И, ще направиш ли отново от онези бисквитки? - попита Джимин и тя се усмихна. Толкова прекрасна усмивка има...

- Ако Джънгкук ми помогне, ще направя от онези сладки отново.- отвърна Т/И и ме погледна с усмивка.

- Ще ми помогнеш ли?- попита ме тя, а аз не знаех какво да отговоря. Дали ако приема да й помогна ще изглежда странно? Но пък ако не приема пак ще изглежда странно!

Какво да кажа сега? Ще приема! Харесва ми да прекарвам време с нея!

- Да!- отговорих аз и на лицето на Т/И се появи още по-голяма усмивка. За тази усмивка си заслужва...

- Хайде!- каза тя и ме хвана за ръката, след което ме задърпа към кухнята. По тялото ми минаха нежни тръпки причинени от нейното докосване.

Защо винаги когато ме докосне се чувствам така? Винаги ли ще се чувствам така? Защо усмивката й ме прави щастлив? Какво има в нея, че ме кара да се чувствам странно когато сме двамата?