𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*61*

Г.Т. Т/И

- Не те ревнувам!- каза той, а аз го погледнах предизвикателно.

- Тогава няма да имаш проблем ако сега ида при него и дам номера си, нали?- попитах го, а той ме погледна лошо, след което постави едната си ръка на кръста ми, и ме придърпа към себе си.

- По-внимателно.- скара се Техьонг, а Джънгкук дори не го отрази. Гледаше ме лошо, очите му минаваха по цялото ми лице и ме беше прегърнал здраво.

- Сигурен ли си, че не ревнуваш?- попитах го аз, а той разби устните си в моите, след което поиска вход, а езиците ни се преплетоха. Джимин, Юна и Техьонг казваха, че се намираме на публично място, докато на Джънгкук не му помагаше особенно това.

След малко се разделихме, но Джънгкук продължаваше да ме гледа все така лошо. Знам, че ме ревнува, но не си го признава!

- Не мисля, че онзи може да те целуне така, както аз те целувам.- каза ми той и ми намигна, а аз повдигнах вежди нагоре. Не очаквах да ми каже това, но не можех да кажа, че не ми хареса.

Гледах го леко шокирано, а той от своя страна не отделяше поглед от мен. Следеше всяко мое движение с поглед, а това беше сладко.

Изведнъж той отново ми намигна и ме хвана за ръката, след което започна да върви на някъде без да каже и думичка. Вървяхме с останалите и се качвахме на различни атракции, но след време останалите си тръгнаха, а ние останахме само двамата.

- Принцесо... гладен съм.- каза Джънгкук и се погали по корема, а аз се засмях. Казах му, че и аз съм гладна, затова решихме да се прибираме, но преди това да седнем някъде и да хапнем нещо.

Излезнахме от лунапарка и се качихме в колата, след което Джънгкук започна да кара на някъде, докато си говорим тихо. Сега нямаше и следа от ревнивият Джънгкук, но нямах и намерение да му припомням за случката.

- Аз съм по-красив от онзи, нали?- попита той и постави ръката си на едното ми бедро, след което започна да го мачка. Аз само кимнах няколко пъти в отговор, а той се усмихна.

- И по-мускулест, по-сладък, по-очарователен, по-мил, по-забавен...- започна да изброява, а аз само кимах. Той се усмихваше доволно, знаейки, че предпочитам него.

- Знам! Аз съм най-прекрасният.- повдигна самочувствие си той и наду гърди напред, а аз се засмях, след което му кимнах. Започна да ми задава въпроси от сорта на защо се смея, а аз отговорях, че е прекалено сладък, за да се въздържа, което хранеше самочувствието му още повече.