𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*66*

- Извинявай, принцесо...- каза той тъжно, докато галеше с палците си бузите ми, а аз само го прегърнах. Поставих главата си на гърдите му и нямах намерение да мръдна.

Поседяхме известно време така, докато всички не започнаха да се оплакват, че са гладни. Някой каза, че ще поръча храна, а другите се съгласихме.

С Джънгкук се бяхме отделели един от друг и сега се гонехме във водата. Аз бягах, а Джънгкук плуваше след мен, докато не ме хвана за крака. Изправи се и ме целуна по носа, след което се усмихна.

- Сега, като за награда, ще идем на разходка след вечеря, само двамата.- каза Джънгкук, а аз му се усмихнах и кимнах. Той ме взе на ръце изведнъж и аз увих ръцете си около врата му, а краката си около кръста му.

Джънгкук излезна от басейна и легна на един шезлонг, като ме остави да седя върху него. Направи ми знак да легна върху гърдите му, а аз го послушах. Той ме зави с една кърпа, след което започна да си играе с косата ми.

Говореше ми тихо, след което започваше да се смее, а дори не знаех защо, но не го и питах. Беше ми достатъчно да знам, че му е добре, и че му е забавно.

Не след дълго храната пристигна. Бяха поръчали пици, пилешки хапки, картофки и още много вредна храна, на която нямаше да откажа. Джънгкук отново ме взе на ръце и седна на един стол, след което започна да храни и мен, и себе си.

Харесваше ми така. Джънгкук обръщаше внимание на мен и само на мен, а това ми се харесваше прекалено много. След време бях готова, затова чаках Джънгкук да се наяде, след което да се оправим и да идем да се разходим.

Мина малко време и Джънгкук беше приключил с храната си. Влезнахме в къщата, след което в стаята, в която ни бяха нещата и започнахме да се оправяме.

1 час по-късно бяхме готови. С Джънгкук излезнахме от къщата и започнахме да вървим надолу по улицата, докато не стигнахме до един парк. Погледнах с мили очички Джънгкук, но той не разбра какво искам, затова ми направи знак да изплюя камъчето.

- Може ли да ме люшкаш на люлката?- попитах аз, а той се засмя и кимна. Седнах на една люлка и Джънгкук започна да ме люшка, докато ми се смееше. Казваше ми, че изглеждам много сладка, а това ме караше да се засрамя.

Джънгкук ме люшкаше дълго, докато не му казах да спре. Започнахме да си говорим тихо. Около нас нямаше никого, затова и беше много приятно. Бяхме сами в тишината, а това беше добре.