𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*68*

- Принцесо, принцесо, принцесо, хайде да отидем и да хапнем някъде, за да отпразнуваме!- каза въодушевено Джънгкук, а аз се засмях, след което кимнах. Той стана от мен и отвори гардероба ми, след което започна да избира дрехи, които да облека.

След малко ми показа една цветна рокля и каза, че задължително трябва да облека тази рокля, а аз кимнах. Преоблякох се, след което си оправих косата и Джънгкук ме хвана под ръка и излезнахме от апартамента.

Качихме се в колата, а той я подкара, след което започнахме да си говорим.

- Искам да купим много дрешки за бебенцето!- каза весело Джънгкук и целуна ръката ми, а аз се засмях.

- Как да купим дрешки на бебенцето ни, когато не знаем какво ще е?- попитах аз, а той се замисли.

- Ще купим бели дрешки, които ще стават и за момченце, и за момиченце.- каза той, а аз се съгласих, защото нямах друг избор. Джънгкук беше много развълнуван. Искаше да направим стаята за гости стая за бебето, да купуваме бебешки дрешки, играчки, а аз не можех да му кажа не.

След време Джънгкук спря колата пред онзи красив ресторант на река Хан. Той слезна от колата и дойде от моята страна, след което ми отвори вратата. Аз също слезнах от автомобила и хванах Джънгкук за ръката, след което започнахме да вървим към ресторанта.

Седнахме на една маса и си поръчахме храна, след което започнахме да чакаме, докато си говорим. Джънгкук беше много щастлив и не спираше да говори. Беше в еуфория.

- Сега, когато се роди бебето, обещай, че и на мен ще обръщаш внимание! И аз имам нужда от целувки и прегръдки!- каза Джънгкук сериозно.

- Но бебето ще бъде още малко. То се нуждае от грижи.- казах аз, а Джънгкук ме погледна лошо.

- И аз съм малък! И аз имам нужда от грижи колкото бебето!- каза той, а аз се засмях. Толкова е сладък!

- Добре. Нека направим така. През деня ще обръщам внимание на бебето, а вечерта, ако бебето спи, на теб.- казах аз и той се усмихна.

- Бебето ще спи!- каза той уверено.

- Аз ще го приспивам!- продължи той, а аз се засмях, а през това време храната пристигна. Започнахме да се храним, а Джънгкук ме гледаше неуверено и притеснено.

- Джънгкук, добре ли си?- попитах аз, а той кимна.

- Сигурен ли си?- зададох още веднъж въпрос и в отговор отново получих кимане.