𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*43*

~5 месеца по-късно~
Г.Т. Джънгкук

Краят на семестъра беше дошъл, затова утре щяхме да заминаваме отново за Англия. Искаше ми се да остана тук, затова щях днес да предложа на Т/И да живеем заедно. Щях да се върна при родителите ми само, за да си събера нещата, след което щях отново да се върна тук.

С Т/И се разбрахме да ида у тях, защото и тя е искала да ми каже нещо важно, което ме караше да се чувствам развълнуван. Беше ми любопитно какво искаше да ми каже, затова и бързах да се оправя.

Взех си телефона и парите, след което излезнах от апартамента и сградата, като започнах да вървя към квартала, в който Т/И живее. Не бях замислил как да й го кажа, но знаех, че все някак ще го направя. Единственото, на което се надявах бе тя да се съгласи.

Не след дълго бях пред кооперацията, в която Т/И живее, и за мое щастие вратата бе широко отворена, затова и без да изчакам и момент, влезнах във входа и се качих на етажа, на който живееше тя.

Почуках на вратата й и секунди по-късно се отвори. Т/И ми направи път да влезна, а аз се събух, и влезнах вътре, като директно се запътих към хола.

- Искаш ли нещо за пиене?- попита ме тя с прекрасният си глас, а аз в отговор отвърнах, че искам само чаша вода. След малко се върна с две чаши вода, като едната ми я подаде, и аз отпих от нея.

- Искам да ти кажа нещо.- казахме изведнъж двамата в един глас.

- Първо ти.- казахме отново в един глас.

- Кажи първо ти.- отвърнах аз и тя ме погледна несигурно, след което ми каза, че ще е по-добре, ако аз кажа първи, но аз настоявах. Накрая се примири и тежка въздишка излезна от устата й. Какво ли ще ми каже?

- Джънгкук... аз... Аз искам да се разделим. Не мисля, че ще можем да продължим по този начин. Държиш се прекалено отдръпнато от мен, а аз не съм свикнала на това. Така или иначе утре се връщаш в родината си, така че ще е най-добре ако се разделим. Ще е най-добре и за двама ни така... или поне за ситуацията, в която се намираме.- каза тя в един дъх, а аз не знаех какво да кажа. Съзнанието ми бе замъглено и хиляди въпроси възникнаха в главата ми. Не ме ли обичаше вече?

- Съжалявам.- каза тя, а аз не знаех какво да кажа. Просто седях и я гледах. Не мислех, че нещата ще протекат така. Не мислех, че ще се разделим...