𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*38*

~На следващият ден~

Г.Т. Т/И

Събудих се от леко похъркване. Кой хърка така?

Отворих очите си и видях чистото лице на Джънгкук на милиметри от моето. Топлият му дъх се разбиваше в устните ми, след което нежно галеше кожата ми. Ръката му беше на кръста ми и беше легнал на другата.

Внимателно го обърнах по гръб, след което сложих малка възглавничка под ръката му. Не биваше да спи върху нея, а той прави точно това.

Надигнах се леко и започнах да го галя по меката коса, докато го наблюдавах как спи. Как може да е толкова красив дори сега? Дори когато спи?

След време ръката ми започна да минава по всеки един милиметър от лицето му обстойно, а той дори не помръдваше. Дали усещаше, че го галя?

Изведнъж телефона ми звънна, а аз по най-бързият начин вдигнах и излезнах от стаята, за да не събудя Джънгкук.

Започнах да говоря по телефона, но се оказа, че са объркали номера. Затворих и погледнах към часа, а той показваше точно 8:30. Какво щях да правя толкова рано?

Върнах се в стаята си и видях, че Джънгкук все още не се е събудил. Когато бяхме в къщата на Юнги ставаше рано, а сега дори не помръдва.

Продължих да го галя по косата и да го наблюдавам, а той си спеше. Изведнъж отвори очите си, а аз се стреснах и леко подскочих.

- Добро утро.- каза той.

- Изплаши ме.- отвърнах аз, а той отново затвори очите си.

- Ще спиш ли?- попитах, а той отново си отвори очите.

- Не... но ми се спи все още.- отвърна той и се обърна към мен, като отново легна върху дясната си ръка.

- Джънгкук, не!- казах аз и той се изплаши. Казах му, че не трябва да лежи върху ръката си, а той се изправи и се подпря назад.

- Аз... съжалявам. Трябваше да си тръгвам, но съм заспал тук.- каза той някак студено.

Дали наистина съжаляваше? Дали наистина го мислеше? Не искам да се извинява за нещо подобно, но пък имам чувството, че го казва без наистина да го мисли.

- Трябваше да ме събудиш. Аз щях да стана.-продължи той. Той явно не помни, че снощи го събудих и той легна на леглото ми.

- Аз те събудих, но докато те опътвах да вървиш към другата стая, ти легна тук.- отвърнах, а той не ми повярва. След като подробно му обясних какво се случи, се съгласи с мен.