𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*19*

Изведнъж Джин се провикна от другата страна на стаята.

- Ти нали щеше да правиш сладки?- попита той и аз тогава се сетих, че обещах да направя коледни сладки.

- Щях, но забравих.- отвърнах аз.

- Но все още не е късно! Така и така ще ходя до вкъщи, за да си взема дрехи от нас, ще направя и сладките тогава.- продължих и всички се усмихнахa.

- И ние трябва да ходим до нас.- каза Йешим и Джънгкук кимна.

- Ако искате можем да вървим заедно.- предложих аз и те се съгласиха. Аз, Джънгкук и Йешим станахме от местата си и си сложихме якетата, след което излезнахме от къщата на Юнги, като бавно закрачихме надолу.

- Как ще носиш чантата си и сладките едновременно?- попита ме Йешим.

- Не знам, но все някак ще се оправя.- отвърнах аз.

- Ти имаш и да правиш сладки... Нека направим така- аз да отида до нас и да взема дрехи за мен и Джънгкук, а вие двамата да направите сладките.- предложи Йешим.

Всъщност не беше лоша идея, но не знам дали Джънгкук ще се съгласи. Отгоре на това сигурно ще ни е неловко заедно. Няма какво да си кажем с него, но пък ми трябва помощ...
Какво да кажа сега?!

- Добре.- отвърна Джънгкук изведнъж, а аз се учудих. Той се съгласи?! Наистина не мога да повярвам!

- Разбрахме се! Аз отивам до нас, а вие правите сладките!- каза Йешим и започна да върви бързо напред, а аз и Джънгкук спряхме на място, защото бяхме пред нас.

Аз започнах да си търся ключовете в раницата и след дълго ровене, ги намерих. Изкарах ги и отключих вратата, след което влезнахме в сградата и започнахме да се качваме нагоре по стълбите.

Не след дълго бяхме на етажа, на който живях. Отключих вратата и влезнахме в апартамента, като директно тръгнахме към кухнята. Аз изкарах нещата, които ми трябват и започнах да обеснявам на Джънгкук какво точно трябва да направи.

Той леко кимаше с главата и внимателно ме слушаше. Имах чувството, че обеснявам на някое малко дете как да си играе с новата си играчка. Изглеждаше сладък!

След като му обясних всичко започнахме да правим тестото. Аз казвах на Джънгкук какво да ми даде, а той ми го подаваше няколко секунди по-късно.