𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*35*

- Аз бях сериозен за това, което казах.- казах аз и Т/И ме погледна объркано.

- Кое?- попита тя объркано.

- За това, че... съм влюбен в теб.- отвърнах аз и Т/И повдигна вежди.

- Джънгкук, говориш прекалено безчувствено и ми е трудно да разбера дали казваш нещо, защото наистина го мислиш.- каза Т/И спокойно.

Беше права, но не мога да направя нищо по въпроса, защото винаги съм говорел по този начин.

- Наистина съм влюбен в теб!- казах аз.

- И от къде мога да бъда сигурна, че ми казваш истината?- попита тя, а аз без да се замисля я целунах.

Дали не сгреших? Дали трябваше да го направя? Ако тя не изпитва нищо към мен, то тогава това означава, че тя ще се отдръпне от мен.

Защо не помислих преди да действам?! Вече е прекалено късно. Устните ми отдавна са долепени до нейните. Явно първата ми целувка щеше да бъде такава...

Изведнъж Т/И ми отвърна. Дали това означаваше, че и тя изпитва същото към мен?

След малко се отделихме и аз я погледнах право в очите.

- Мисля, че ти доказах, че наистина изпитвам това, което ти казах.- казах аз, а тя не каза нищо. Дали наистина изпитваше същото?

- Ако не изпитваш същото към мен, не-

- Не, аз... изпитвам същото към теб...- прекъсна ме Т/И, а аз я погледнах щастливо. Какво по-хубаво имаше от това тя да изпитва същото към мен?!

- Не знам как се правят тези неща, но... би ли станала мое... гадже?- попитах аз и на лицето на Т/И се появи огромна усмивка, след което кимна с глава няколко пъти.

- Да!- каза тя весело и ме прегърна, а аз не знаех какво да направя. Дали трябва да отвърна на прегръдката й?

Все пак реших, че трябва да отвърна, затова увих ръката си около тялото й.

В този момент в стаята влезна някой, затова ни се наложи да се отделим един от друг. С Т/И приклекнахме надолу, но Миа и Юна ни видяха и започнаха да бягат, а ние тръгнахме след тях.

Заплюхме се преди те да ни заплюят, след което седнахме на дивана с Т/И и започнахме да чакаме да се заплюят и останалите.

Седяхме в тишината и никой от нас не обелваше и думичка, а тишината беше неловка. Какво трябваше да направя? Дали трябваше да кажа нещо или да направя нещо?