𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*47*

Г.Т. Т/И

Седях на един стол и с Джънгкук чакахме да ни извикат, за да дадем показания. Седях кротко и чаках, макар и да знаех, че ще ми се наложи да платя прозореца.

Джънгкук седеше притеснено на столът си и тръскаше единия си крак. Притеснението се виждаше в очите му, а това бе някак сладко. Макар и да не исках да го виждам, аз все още го обичах.

- Боли ли те някъде?- попита той загрижено и хвана ръката ми, а аз я дръпнах, след което погледнах към гипсът. Кракът все още ме болеше, но не можех да му кажа.

- Добре съм.- излъгах, а той кимна усмихнато, след което се опита да ме заговори, но аз не му отговарях или по-скоро отговарях на това, което исках.

- Т/И... аз...- рязко смени темата той, но не можа да приключи, защото ме викнаха, за да дам показанията. Джънгкук ми помогна да се изправя, след което влезнах в стаята, в която щяха да ме разпитат.

Седнах на столът и започнаха да ми задават въпроси, на които трябваше да отговоря. Толкова много въпроси не са ми задавали по време на разпит никога.

След може би 30 минути, всичко приключи и излезнах отвън, отново седнах до Джънгкук, който ме гледаше притеснено.

- Защо ти беше да се месиш?- попита ме той, а аз извъртях очи.

- Джънгкук, няма да отговарям на тъпи въпроси!- отвърнах му, а той ме погледна лошо.

- Сега и въпросите ми станаха тъпи?!- измърмори си под носа, но аз го чух.

- Чух те!- казах аз, а той ме погледна още по-лошо.

- Ако не се беше намесила, сега нямаше да сме тук и ти нямаше да бъдеш със счупен крак и цялата в рани!- каза ядосано той, като започна да ме дразни.

- Да не бях се намесила и те да се избият? Съжалявам, обаче не мога да позволя това. Познаваме се прекалено отдавна, за да ги оставя да се карат.- казах аз. Джънгкук започна да спори с мен до момента, в който не му казах, че не желая да споря с него.

Не след дълго извикаха и Джънгкук вътре, а аз останах самичка отвън в коридора. Започнах да се оглеждам наоколо с мисълта, че ще видя някого, с когото мога да си приказвам, но коридорът беше празен.

Изведнъж телефонът на Джънгкук звънна. Беше Намджун затова и вдигнах. Той започна да ме разпитва как съм, как се чувствам и подобни въпроси, а във фон чувах как останалите подслушват разговорът ни.