𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*50*

Г.Т. Джънгкук

Слепих устните си с нейните в нежна целувка, докато телефонът на Т/И не звънна, и аз не се отдръпнах. Тя отвори очичките си, след което започна да си търси телефона. След секунди го намери на масата пред дивана, и го вдигна.

Започна да говори, а аз слушах разговорът й. Говореше си с момче, което я канеше на среща. Кой беше той, че да кани приятелката ми на среща?! Не чия да е приятелка, а моята приятелка! Това няма да стане!

- Защо не дойдеш утре вкъщи? Ще ти пратя адресът си. Аз не мога да изляза, защото съм със счупен крак.- отговори тя, а моите очи се отвориха още по-широко. Тя току-що го покани тук!

Тя шегува ли се?! Как ще идва тук?!

- До утре!- каза Т/И и затвори телефона, след което го остави на мястото си, а аз започнах да я гледам лошо.

- Кой беше този?- попитах аз, а тя се усмихна, и ме погледна.

- Минхе. Преди доста време го харесвах, но той си имаше приятелка, затова не признах чувствата си. Сега явно са се разделили, защото ме покани на среща.- отвърна тя спокойно. Наистина се шегува с мен!

- Защо?! Защо прие?! Не може ли да прекарваш време само с мен?! Как може да го каниш тук?! Пред мен! Приятелят ти!- казах в един дъх, а тя повдигна вежда.

- Джънгкук, да не би да имаш проблем с паметта? Ние преди 2 месеца се разделихме и вече не сме заедно.- отвърна тя спокойно, а аз не знаех какво да кажа от нерви.

- А и мисля, че не се нуждая от позволение от теб, за да излизам на срещи.- продължи със същият тон, а аз започнах да се ядосвам. Как ще се вижда с него?! Рвенувам!

- Отиваме в нас. Няма да се виждаш с него!- казах аз и я взех на ръце, а тя започна да вика.

- Джънгкук, аз не съм чувал с картофи! Пусни ме! И да искаш, и да не искаш, аз ще се видя с Минхе!- каза тя, а аз я пуснах на дивана.

- А аз?! Защо не излизаш и не се виждаш с мен?! Какво съм аз?! Картоф?!- попитах аз, а тя започна да се смее.

- Картоф не, но може би си... кокосов орех!- каза тя и избухна в смях. Тя подиграва ли ми се?!

- Т/И, аз съм сериозен! Не искам да се виждаш с него!- казах аз тъжно и направих тъжна муцунка, а Т/И поклати глава отрицателно.

- Вече го викнах. Утре в 11 часа ще е тук. Гледай да си станал до тогава.- каза ми тя и се усмихна, а аз въздъхнах. Този идиот иска да са нещо повече от просто приятели с Т/И. Не може!