𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*29*

Г.Т. Т/И

Седяхме в пълна тишина и не си казвахме нищо, докато изведнъж Техьонг не нахлу в стаята.

- Какво правите, гълъбче?- попита весело Техьонг. И той ли знае затова, че... Както и да е.

- Защо да сме гълъбчета?- попитах аз объркано и той повдигна само рамене в отговор.

- Не знам. Просто седите само двамата тук и реших, че има нещо между вас.- отвърна той. Понякога и той си ги мисли едни...

- Както виждаш... гледахме си телефоните.- отговорих на въпроса му, зададен преди малко, а той само се усмихна. Днес е много странен.

- Е, какво ще правим днес?- попита Техьонг, а аз повдигнах рамене, защото си нямах ни най-малка представа какво ще правим. Аз все още не съм закусвала, пък камоли да си мисля какво ще правим.

- Предлагам да идем на билярд.- предложи Техьонг. 

- Аз щях да кажа да отидем в игрална зала.- обади се Джънгкук. Най-сетне се включи в разговора без да го подканвам. Какво чудо!

- Да! Да идем в игрална зала!- подкрепи го Техьонг. Значи ще идем в игрална зала, ако разбира се и другите са съгласни.

Не след дълго всички се събраха в хола и се съгласиха да идем в някоя игрална зала, за да играем на разни игри, но първо щяхме да закусим.

Всеки стана от мястото си и влезнахме в кухнята, като всеки започна да върши своята част от работата. Докато се усетя всичко беше готово, затова седнахме на масата и започнахме да се храним.

Всички предлагаха някакви игри, на които можем да играем в залата, след което гласувахме. Накрая си избрахме няколко игри и щяхме да играем тях.

След време всички бяхме наядени. Раздигнахме масата и някой остана в кухнята да измие чиниите, а останалите се качихме горе по стаите си, за да се преоблечем.

Аз вече се бях преоблякла, но нямаше да ми бъде удобно да играя с тези дрехи, затова започнах да търся други.

Изкарах си един черен клин и започнах да търся какво да облека отгоре, но не можех да си харесам нищо. Изведнъж набарах худито, което ми подари Джънгкук, но ако го облека сега ще си помисли нещо грешно.

Започнах да гледам към худито и да се чудя дали да го облека или не, докато изведнъж мислите ми не бяха прекъснати.