𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*52*

Г.Т. Т/И

Седях на дивана и си приказвах с Йешим, докато Джънгкук беше някъде навън, но не ми беше казал къде отива и какво ще прави.

- Т/И, гладна ли си?- попита ме Йешим, а аз леко поклатих глава в знак на отрицание.

- Има ли нещо за ядене?- попита ме тя и отвори вратичката на хладилника, а аз се засмях.

- Да не би да си гладна?- попитах аз, а тя ме погледна, и поклати глава в знак на отрицание.

- Не... Ще ви сготвя, защото Джънгкук не умее да готви много, а не искам да ходите в спешното заради хранително натряване.- каза ми тя, а аз се засмях. Беше права. Джънгкук не умееше да готви много, но все пак изядох това, което беше направил сутринта, защото нямаше какво да ям, а и не беше толкова зле.

- Йешим... може ли да седна на бар стола?- попитах аз и Йешим ме погледна лошо.

- Не! Първо не мога да те вдигна, за да седнеш на бар стола, и второ ако Джънгкук види къде седиш, не стига че теб ще те скастри, а и мен ще ме убие!- каза тя категорично, а аз въздъхнах. Скучно ми е да седя тук и да бездействам.

- Скучно ми е да седя тук сама!- казах аз сърдито, а Йешим поклати пръст отрицателно. Скучно ми е!

Йешим започна да готви и да си говори с мен, но не беше същото. Наистина ми беше скучно да седя в апартамента. Поне когато Джънгкук беше тук, ме разсейваше някак.

След време Йешим беше готова с готвенето, затова отново седна до мен и започнахме да си говорим, а аз се чудех къде е Джънгкук. Изчезна някъде и дори не ми каза къде отива.

Попитах Йешим дали знае къде е той, но тя ми отвърна, че на нея нищо не й е казал. Кой знае какви ги върши.

- Защо ме питаш?- попита ме Йешим, а аз нямах отговор на въпроса й. Нямах основателна причина, за да я питам.

- Любопитно ми е.- отвърнах аз, а тя се направи, че ми е повярвала. Поговорихме си още малко, докато Джънгкук не се прибра. Влезна директно в стаята си без да каже нищо. Не можах да видя точно къде влезна, защото бях на тази страна на дивана, от който не се виждаше нищо, но предполагах, че е влезнал в стаята си.

След малко се върна и седна до нас усмихнато. Беше в добро настроение, а аз не разбирах защо.

- Йешим, може да си тръгваш.- каза Джънгкук, а тя се опули.

- Гониш ли ме?- попита тя учудено, сочейки с ръка себе си, а Джънгкук кимна весело. Май слънцето го е напекло в повече днес.