𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*25*

Г.Т. Джънгкук

Тръгнах към Т/И, а тя ме гледаше леко объркано. Защо ме гледа така?

-Това е... за теб!- казах аз и подадох подаръка си към Т/И, а тя се усмихна, гледайки към пакета. Внимателно го отвори и изкара светло лилавото худи, което й бях взел, усмихна се още по-широко и докато се усетя се беше хвърлила на врата ми.

Усетих онова странно чувство отново. Нещо сякаш лазеше от гърлото ми до стомаха, след което се връщаше нагоре. Не можех да разбера какво се случва. Колената ми сякаш омекнаха, а ръцете ми леко се разтрепериха. Не знаех как да реагирам. Дали трябваше да отвърна на прегръдката й?

-Благодаря!- каза тя, все още прегръщаща ме. Реших, че трябва да отвърна на прегръдката й, затова увих внимателно около тялото й ръцете си. Сега усещах топлината й и ми харесваше това чувство. Харесваше ми близостта й. Какво направи с мен?!

Изведнъж Т/И развали прегръдката и започна да гледа към худито.

- Знаеш ли? Това худи го пробвах когато избираше подаръка!- каза тя. Знаех това. Точно затова й го взех, защото й стоеше хубаво, но нямаше как да й кажа това. Щеше да прозвучи странно.

Не след дълго всички се изредиха и всеки получи подаръка си. Седнахме на диваните в хола и започнахме сладки приказки. Е, по-скоро другите си говореха, но това е друга тема за разговор. Изведнъж коремът ми започна да къркори затова решихме, че ще си направим закуска, защото все още почти никой не беше слагал и залък в устата си.

Влезнахме в кухнята и всеки започна да върши своята част от работата. Докато се усетя закуската беше готова. Седнахме на масата и започнахме да се храним. Някои говореха, а други като мен седяха в пълно мълчание и си закусваха.

-Какво искате да правим днес?- попита Юнги.

Лично аз исках да отидем в някоя игрална зала и да играем на игри, но тъй като днес е Коледа и тези места не работят, не знаех какво друго можем да направим, затова просто си замълчах.

- Да си направим кино ден!- предложи Джимин ентусиазирано, но останалите не бяха съгласни с това. Не желаеха цял ден да седим на дивана и да гледаме към телевизора като зомбита.

- Да играем на настолни игри!- предложи Дияна, но отново не бяха съгласни другите, защото повечето игри са за 4 или 8 човека, а ние сме 14.