𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*54*

~Един месец по-късно~
Г.Т. Т/И

Чаках Джънгкук седнала на дивана. Той беше в стаята си и правеше нещо. Щяхме да ходим до лекарят, който щеше да махне гипсът.

- Джънгкук, не си ли готов вече?- провикнах се аз и в този момент той излезе от стаята си. Дойде до мен, след което ме взе на ръце, и излезнахме от апартамента.

- Джънгкук, защо просто не използвам патерици вместо постоянно да ме носиш наляво-надясно?- попитах аз, а той само ми се усмихна и каза, че скоро ще мога да се движа сама където си поискам.

След малко бяхме на партера. Джънгкук ме остави някъде и в следващият момент забелязах, че съм в инвалидна количка.

- Това от къде се взе?- попитах аз учудено, а Джънгкук само се усмихна и повдигна рамене весело.

- Количката е във вас от месец насам, но не ти казах, защото исках да прекараме време заедно. Не бяхме се виждали от 2 месеца!- отвърна Джънгкук и ми показа с пръсти 2, а аз го погледнах лошо.

- Значи ме държа един месец вкъщи?!- попитах аз, а той кимна гордо. Просто не мога с него. Понякога имам чувството, че живях един месец с малко дете.

Не казах нищо и просто седях в тишина, а Джънгкук ме буташе отзад. Обясняваше ми някакви неща, а аз просто слушах без да казвам нищо.

- Т/И, слушаш ли ме?- попита ме той, а аз само кимнах.

- Тогава защо не ми говориш?- отново зададе въпрос Джънгкук. Понякога наистина говори много и ме замаява с приказки.

- Защото съм ти сърдита! Сега продължавай да си говориш, а аз ще слушам!- отвърнах му сърдито, а той рязко спря, дойде и клекна пред мен. Хвана ръката ми и ме погледна жално, а аз го гледах със свъсени вежди.

- Т/И, моля те, не ми се сърди.- каза Джънгкук, а аз кръстосах ръце и погледнах настрани. Джънгкук целуна ръцете ми и почуствах лек гъдел, но не показвах емоция.

- Просто не ми харесва да те споделям с другите. Аз искам да обръщаш внимание само на мен, а когато излезем, даваш цялото си внимание на другите.- каза той тъжно, но аз не го отразих.

- Т/И, моля те.- каза той и хвана брадичката ми с два пръста, след което обърна главата ми към него. Погледна ме жално и аз въздъхнах, след което кимнах.

Джънгкук леко се усмихна и отново започна да бута количката, докато ми говореше.