𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*37*

Г.Т. Т/И

След минута Джънгкук беше пред мен.

- Здравей.- казах аз и той се усмихна леко.

- Какво ще правим?- попита той и аз повдигнах рамене, защото наистина не знаех какво щяхме да правим.

- Да тръгнем към центъра и ще видим.- казах аз и той кимна, след което започнахме да вървим към центъра бавно.

Джънгкук беше пъхнал ръката си в джоба на якето и вървеше до мен, необелвайки и думичка. Вървях до него и се чудех какво да му кажа. Все още ми е неловко в тази тишина.

- Как е ръката ти?- попитах аз, разваляйки тишината, която ни беше обзела.

- Няма промяна.- отвърна той и аз не знаех какво да кажа вече. Защо ми е толкова трудно да говоря с него? Аз искам да си комуникираме!

- А... ти как ще пишеш с тази ръка?- попитах аз, а той обърна погледа си към мен и повдигна рамене.

- Не знам. Сигурно ще поискам от някого записките.- отвърна той. От кого щеше да поиска записките? Та той не общува почти с никого в училище!

- Аз мога да ти дам записките си за лекциите, които караме заедно.- казах аз и той се усмихна леко.

- А... за другите лекции... ще поискам от приятели.- продължих аз и той отново кимна с глава.

- Благодаря, но няма нужда. Ще се справя и сам.- отвърна той, но аз настоях и той се отказа. Примири се с това, че ще му намеря от някъде записките, след което продължихме да си вървим.

Не след дълго вече крачехме по една от главните улици на центъра. Макар, че времето беше студено, имаше доста хора навън. Всеки беше с ежедневните си проблеми.

- Сега?- попита Джънгкук и аз започнах да се оглеждам. Какво можехме да правим заедно с Джънгкук и да ни е забавно.

Не можем да идем на билярд или боулинг, защото Джънгкук е със счупена ръка. Трябваше да бъде нещо, което не изискваше физическо претоварване.

- Гладна съм.- казах аз и Джънгкук се огледа.

- Да седнем ли там?- попита той и посочи малкото кафене малко по-далеч от нас. Аз се съгласих с него и закрачихме към кафенето.

Не след дълго бяхме вътре и седнахме на една маса. Сервитьор ни донесе менюто, а ние започнахме да разглеждаме.