𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*57*

Г.Т. Т/И

- Принцесо, хайде да излезем навън!-каза ми Джънгкук, а аз го погледнах с усмивка.

- Какво ще правим или къде ще идем?- попитах аз, а Джънгкук повдигна рамене, което значеше, че отново няма да ми каже. Искам да знам! Защо не ми казва?!

- Джънгкук, кажи ми!- казах аз сърдито, но той само поклати глава в знак на отрицание. Аз кръстосах ръце пред гърдите си и погледнах лошо, а той само се засмя и ме целуна по носа. Не ме взима на сериозно!

- Ела да се преоблечем, след което ще излезем.- каза той и ме взе на ръце, след което влезна в стаята ми. Остави ме на леглото, отвори гардероба и ми избра дрехи. През последния месец той избираше аутфитите ми за деня, но нямах против това.

Той остави дрехите ми на леглото, след което отиде в стаята си, за да се преоблече, а аз останах тук. Преоблякох се, след което се изправих и бавно започнах да вървя към вратата, докато Джънгкук не влезе в стаята.

- Т/И, защо си станала?!- попита той ядосано и ме взе на ръце, след което ме остави на леглото.

- Казах ти да не мърдаш от мястото си, докато не дойда!- каза той, а аз му се усмихнах. Сладък е когато е толкова загрижен.

- Защо ми се усмихваш?- попита Джънгкук объркано, а аз хванах бузите му и започнах да ги щипя.

- Много си сладък!- казах аз, а той се усмихна леко. Целуна ме нежно по носа, след което и по устните. Каза ми да седя тук и излезна от стаята. Аз го изчаках, а той след минути се появи с две раници.

- Може да тръгваме!- каза той и се понечи да ме вземе отново на ръце, но този път аз не му позволих.

- Носиш 2 раници. Не мога да ти позволя да ме носиш. Ще вървя сама и ти нямаш право на възражения!- казах му аз, но той не беше съгласен. Започнахме да се караме, но накрая аз победих, а той погледна тъжно.

Изправих се и започнах бавно да вървя, докато Джънгкук ме държеше под ръка. Излезнахме от апартамента и започнахме да слизаме бавно надолу по стълбите, докато не стигнахме до партера.

- Сега ще седнеш на инвалидната количка и нямаш право да казваш "не".- каза ми Джънгкук, а аз само въздъхнах, след което кимнах в знак на съгласие. Седнах на количката и взех едната раница, след което Джънгкук започна да бута количката.