𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*46*

Г.Т. Т/И

Изведнъж се чу силен вик. Когато се обърнахме към източника, видяхме Джимин и Техьонг да се карат за нещо. Джимин гледаше на кръв Техьонг, който от своя страна се опитваше да се защити.

Явно Техьонг беше казал нещо на Саша, което е довело до кавгата. Намджун веднага стана от мястото си и отиде да ги раздели, но не им се получаваше. Двамата толкова много се караха, че имах чувството, че ще се сбият.

Саша се опитваше да успокои Джимин, а Дияна-Техьонг, но никой нямаше успех. Юнги стана, за да им каже да спрат да се карат, но и той не се справяше добре със ситуацията.

Станах от мястото си с надеждата, че аз ще успея да ги разделя. Отидох до тях и започнах да им обяснявам, че не трябва да се карат, и че с приказки може да се оправят нещата, но и двамата не бяха на това мнение. Казваха ни да не се месим, и че това е между тях.

- Джимин, моля те.- казах аз и хванах ръката му, а той в яда си да се измъкне, ме бутна назад и аз се озовах в сградата на детската градина. Бях влезнала през прозореца или по-скоро го бях счупила при падането си.

Охранителната система на детската градина се задейства и всички започнаха да си подават главите през прозореца, за да видят дали съм добре.

Джънгкук ме гледаше притеснително, защото бях цялата в кръв, но не можеше да слезе до мен, защото останалите не му позволяваха. Ако влезне тук няма да може да излезе, защото се намирах в подземно помещение или по-скоро в полуподземно.

Цялата бях в парченца стъкла и кръв, но не можех да изляза. Трябваше да стоя тук и да чакам някак да измислят начин да ме изкарат.

Изведнъж започнаха да се чуват сирени и в следващият момент хората от охранителната фирма бяха дошли. Сега отново трябваше да ходим в полицията.

Охранителите дойдоха и след като ме видяха в помещението, извикаха линейка и пожарна, за да ме изкарат от тук. Минути по-късно се появиха и собствениците на детската градина и сега щеше да стане страшно.

Пожарникарите ме изкараха от помещението, след което ме вкараха в линейката, а с мен дойде и Джънгкук, който гледаше много изплашено.

Хората от медицинският екип ми промиваха раните, а Джънгкук постоянно ми се караше, сякаш аз съм виновна, че ме бутнаха.