𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*17*

Изведнъж задуха силен вятър, който ме довеждаше само до една мисъл- ще завали дъжд.

- Да се прибираме ли?- попита Джънгкук и аз кимнах. Станахме от местата си и влезнахме в сградата. Качихме се в асансьора, след което слезнахме на партера и започнахме да вървим по улицата.

Времето като цяло си беше студено, а сега е още повече. Вървяхме колкото се може по-бързо, но бяхме далеч от вкъщи.

- Ще те изпратя. Стана късно.- каза изведнъж Джънгкук.

- Няма нужда. Мога да се прибера и са-

- Настоявам.- прекъсна ме Джънгкук и аз кимнах.

Не след дълго стигнахме до центъра, което значеше, че имаме още около 20 минути път, след което съм си в нас.

Започнахме да вървим към квартала ми и 15 минути по-късно бяхме в началото на улицата. Вече не бързахме толкова много, защото бях близо до нас и се бяхме изморили.

Изведнъж силен дъжд се изсипа и с Джънгкук ни се наложи да се скрием под един навес.

- Не можа да изчакаш да се прибера.- измърмори си Джънгкук тихо, но аз го чух.

- Казах ти, че няма нужда да ме изпращаш, но ти  настоя.- казах аз и Джънгкук ме погледна.

- Не можех да те оставя да се прибереш сама! Има всякакви типове по това време!- отвърна той, а аз си замълчах. Беше прав.

Започнахме да чакаме дъжда да спре, а той сякаш на инат все по-силно валеше.

- Остани у нас, докато дъжда не спре.- казах аз изведнъж и Джънгкук ме погледна учудено. Да не би да ме разбра грешно? Но аз не казах нищо лошо. Просто му предложих да остане у нас, докато дъжда спре.

- Няма нужда, ще се прибера.- отвърна той. Как ще се прибере в тоя дъжд?! Ще се разболее!

- Джънгкук, сега аз настоявам! Ще останеш докато дъжда- не познах, до утре.- казах аз, а той отново не беше съгласен. Сякаш ще го изям ако остане в нас!

- Оставаш в нас и не приемам откази!- съпротивих се, но отсреща получих отново "не". Той може да е инат, но аз съм още по-голям инат!

Започнахме да спорим под навеса. Дъждът се сипеше силно и нямаше намерение да спира, а айсберга Джънгкук казваше, че ще се прибере, а това нямаше как да го позволя. Просто нямаше начин.