𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*63*

~На следващият ден~

Събудих се от странен шум идващ от банята. Отворих очи и видях, че бях сама на леглото. Джънгкук беше станал. Докато се осъзная какво се случва, се чу още един шум, което ме накара да започна да се притеснявам.

Станах бързо от леглото и се запътих към банята, а там видях Джънгкук застанал пред огледалото, опитвайки се да се бръсне. Беше стиснал зъби от болката причинена от раничка. Явно се беше порязъл.

- Ще ти помогна.- казах аз, след което бавно започнах да минавам по местата, по които трябваше. Джънгкук седеше кротко и ме наблюдаваше със сладките си, подпухнали от сън, очички.

- Боли ли те?- попитах аз и докоснах леко раничката му, а той ме погледна лошо.

- Не пипай!- каза той, а аз отдръпнах ръката си бързо. Заболя го. Не исках да му причиня болка.

- Съжалявам...- казах аз тихо и погледнах надолу, а той хвана брадичката ми и повдигна леко главата ми.

- Недей. Не ме заболя. Просто не искам да се цапаш. Виж, имаш кръв по пръста ти.- каза той и показа показалеца ми, а аз се усмихнах леко. Джънгкук ме целуна по челото, след което изми лицето си, а аз го дръпнах към кухнята. Взех тампонче памук напоено със спирт, след което бавно започнах да минавам по раничката му.

- Т/И, нали знаеш, че не е нужно. Не се порязвам за първи път.- каза той, а аз го погледнах лошо. След малко бях готова, затова Джънгкук отиде в стаята, за да се преоблече, а аз започнах да му правя закуска.

Скоро бях готова, но Джънгкук все още не беше дошъл, а това беше странно, защото той се обличаше бързо. Тръгнах към стаята си, но в коридора с Джънгкук се засякохме. Той държеше две вратовръзки и не можеше да избере коя да сложи.

- Не мога да избера коя от двете да сложа.- каза ми той, а аз му се усмихнах. Взех едната вратовръзка и започнах да му я връзвам, а той ме гледаше влюбено.

- Може ли да те целуна?- попита ме той и докато кажа каквото и да е било, Джънгкук слепи устните ни в нежна целувка, която продължи дълго, а след нея получих още няколко.

- Принцесо, аз тръгвам.- каза той, а аз го погледнах лошо. Не беше закусвал! Нямаше начин да го пусна.

- Първо ще закусиш. Не ме интересува дали закъсняваш или не.- казах аз със сериозно изражение, а Джънгкук започна да спори с мен, но накрая го накарах да седне на стола и да хапне нещо.