𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*55*

Г.Т. Т/И

Започнах да се ядосвам. Наистина ми тежи, а и не искам да лежи върху мен. Да, може би през последният месец се грижи за мен, но това не означава, че трябва да прави това. Не обичам някак да нарушава личното ми пространство.

- Джънгкук, моля те, стани.- повторих аз, а той само си отвори очите и ме погледна, след което отново ги затвори. Защо бивам игнорирана постоянно от него?

- Джънгкук, тежиш ми и ме боли кракът!- казах му ядосано, а той явно осъзна какво прави, затова рязко стана и ме погледна жално.

- Т/И, съжалявам... Боли ли те много?- попита той загрижено, а аз го погледнах лошо. Трябваше ли да му кажа това, за да стане от мен?

- Налага ли се да бъда наранена, за да ме послушаш?- попитах аз ядосано, а той ме погледна още по-жално. Знаеше, че съм права и сега щеше да се извини затова, което направи, а аз трябва да му простя.

- Не, разбра ме погрешно. Аз... Просто си помислих, че не искаш да лежа в скута ти, защото не ме искаш.- обясни се той, а аз започнах да се ядосвам още повече.

- Затова реши да нарушиш личното ми пространство и да не ме послушаш?- попитах аз, а той само наведе глава, а аз започнах да му се карам, докато изведнъж не усетих меки устни върху своите.

Джънгкук ме беше целунал, но сякаш този път не бях ядосана, че беше нарушил личното ми пространство. Даже обратното. Беше ми приятно да усещам устните му. Макар и да не бях отвърнала, Джънгкук продължаваше да ме целува, докато езиците ни се преплетоха.

Не след дълго въздухът и на двама ни свърши, затова се наложи да се отделим. Джънгкук седеше пред мен, усмихвайки се нервно, докато аз седях като вцепенена и не знаех какво да кажа или направя.

- Т/И аз...- прекъснах Джънгкук, разбивайки устните си в неговите. Не беше нещо планувано. По-скоро го бях направила, защото знаех, че ще каже нещо, на което няма да знам как да отговоря.

След малко отново се отделихме, но този път нямаше накъде да избягам. Седях и просто чаках Джънгкук да каже нещо, защото аз нямах тази смелост.

- Аз... исках да те накарам да спреш да говориш някак... Мисля, че ти искаше същото...- каза Джънгкук несигурно и се усмихна нервно, но аз не знаех какво да кажа. Какво можех да кажа?