𝑀𝓎 𝒞𝑜𝓁𝒹 𝐵𝑜𝓎𝒻𝓇𝒾𝑒𝓃𝒹// 𝒥.𝒥𝒦 [ЗАВЪРШЕНА]

*70*

- Но... ако аз през цялата бременност повръщам, ще напуснеш работа ли?- попитах аз, а той се замисли, след което повдигна рамене.

- Не знам... ще го измислим.- отвърна ми той, а аз го погледнах лошо.

- Как ще го измислиш?! Няма да напускаш работа! Аз да не съм бебе? Ще се оправя и сама.- казах аз и Джънгкук свъси вежди и направи онзи поглед, с който можеше да убие човек.

- Т/И, нека не се караме пред бебето, нали?- каза той и аз зарових главата си във врата му.

- Моля те, само не ми се карай. Още ми е лошо...- казах аз тихо и Джънгкук ме целуна по главата, след което започна да ме гали по косата, а аз седях мирно.

- Искаш ли да закусим, принцесо?- попита ме изведнъж Джънгкук и аз в отговор поклатих глава в знак на отрицание, а той въздъхна.

- Принцесо, трябва да се храниш. Сигурно бебенцето ни е гладно.- каза ми той, а аз поклатих глава отрицателно.

- Не... не съм гладна сега. Ще ям по-късно. Моля те, не ме карай да ям.- казах аз и той кимна, след което ме целуна.

- Но ти ако си гладен, иди и яж. Не се съобразявай с мен.- казах аз, но Джънгкук не беше на моето мнение.

- Не. Не съм гладен. Ще ям с теб.- каза ми той и в този момент корема му изкъркори, а аз го погледнах лошо.

- Отивай да ядеш!- скарах му се аз и той ме послуша. Тръгна към кухнята и започна да готви, а аз лежах на дивана и нямах намерение да мръдна. Не се чувствах никак добре и все още ми се повръщаше.

Изведнъж усетих миризмата на яйца и бързо тръгнах към тоалетната, за да повръщам отново. Застанах на колене и започнах да повръщам, а Джънгкук явно не ме беше чул, заради абсорбатора, който издаваше силен звук.

След като си свърших работа и вече имах само и единствено стомашни сокове в стомаха си, си измих зъбите отново и лицето, след което тръгнах към хола, но с Джънгкук се пресрещнахме.

- Пак ли повръщаше?- попита ме той притеснено и аз кимнах, а той ме придърпа към себе си и ме прегърна силно.

- Много ли ти е зле?- попита ме той, а аз кимнах.

- От тези яйца, които пържиш ми се повдига още повече.- казах аз, а той погледна притеснено.

- Защо не ми каза по-рано? Ти отивай да си починеш, а аз ще отворя прозорците да се проветри.- каза Джънгкук и ме целуна по челото, след което започна да отваря прозорците из целият апартамент, а аз се бях завила със завивката и лежах на дивана.