"Госпожице след малко започваме. Не забравяйте че предаваме на живо" съобщи ми момичето което оправи грима ми и отиде на някъде. Обърнах главата си на дясно където забелязах фигурата на най-добрият си приятел които ме гледаше от страни. Извъртях очи и ми се усмихна. Никълъс Браун е най близкият ми човек който на почти всяко интервю е с мен готов да умре от скука.
"Добър вечер, скъпи зрители. Първият епизод от Май месец ще бъде изпълнен с едни прекрасни млади дами. Първият ни гост тази вечер ще бъде прекрасната, красива, великолепна актриса, Валъри Стоун" представи ме водещият на шоуто, Майк Уелс "Здравей Валъри, добре дошла и много ти благодаря че прие моята покана"
"Удоволствието е мое! Новото ти студио е прекрасно наистина" усмихнах му се. Мястото наистина е много красиво.
"После между другото искам снимка" каза и се засмяхме леко "така, какво ще кажеш да ни разкажеш малко за себе си. Коя всъщност е Валъри Стоун?"
"Ами Аз съм Валъри Стоун" казах и се усмихнах "на 25 години съм, израснала съм в Страсбург, Франция. Баща ми е Французин а майка ми Рускиня така че имам много корени."
"Европейка страхотно. А какво те води в Сиатъл? Кога дойде?"
"Дойдох след като завърших 12ти клас. Бях приета в университета и за това се преместих"
"Нека позная с актьорска специалност"
"Ами всъщност не. От дете обичах всичко свързано с химия. Задачите, експериментите. Така че ме приеха тук със такава специалност, но един ден мой познат ми каза «хей правят интервю за някакъв филм защо не се пробваш» и аз с детският си акъл взех че се съгласих"
"И не си сгрешила"
"Да, така е. Обожавам работата си."
"На колко години си била тогава?"
"На 19. Тогава всъщност не ме приеха, но вече се бях зарибила с идеята и така се стигна до тук"
"Ами нещо повече за кариерата си да ни споделиш?"
"Какво по точно?"
"Примерно да очакваме ли някой нов филм?"
"Да, очаквайте филм в близките няколко месеца с може би и година. Само толкова мога да издам, но според мен много ще ви хареса"
YOU ARE READING
Стъклена Любов
RomanceЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...