Стъклена Любов

Глава 53

Деймън

Денят след изписването на малката ми племенница отново трябваше да се работи макар на никой да не му се искаше. От осем часа бяхме в офиса и бяхме затрупани със страшно много работа и документи която прекръстихме щом получих обаждане от склада. С братята и баща ми веднага отидохме там и забелязахме гората си събрани в кръг.

"Какво става тук?" Попита татко "кой го уби?"

"Бяха се развързали някак." Започна да обяснява Симбата "чухме шум у щом влязохме го видяхме с пистолет в ръката. Преди да стреля го направихме ние."

"Как се е развързал глупакът?" Големият ми брат видимо беше ядосан.

"Убит в този който говореше Английски." Отбелязах

"Какво ще изкопчим от този?" Попита малкият ми брат и изведнъж онази откачалка започна да се смее. "На какво се смееш?" Минахме пред него.

"Май Вие сте глупаците" каза ни и продължи да се смее.

"Нали не знаеше английски?" Доближих се до лицето му

"Вместо да седиш тук и да си губил времето с тъпи въпроси защо не започнеш да търсил жена си?" Този спомена Валъри. Цял ден не съм говориш с нея. Помислих си и телефона ми звънна. Беше чукът. "Вдигни може да е важно" продължи да се смее. Хвърлих му убийствен поглед и се отдръпнах.

"Казвай чук"

"Валъри избяга!" Изведнъж при притъмня пред очите

"Какво?"

"Докато се прибирахме ми каза да спря до едно кафене и слезнах за да й поръчам. Когато се върнах нея я нямаше. Не знам къде е отишла у защо е избягала."

"Не е избягала подяволите. Отвлечена е!" Извиках се. Щях да се побъркам. Затворих на чукът и само след пет крачки бях хванал онзи глупак за яката на скъсаната му блуза "къде е тя?" Изтрещях де в лицето му

"anlamıyorum" каза и продължи да се смее като луд. (=не разбирам) Просеше си боя. Ударих му няколко туката и го оставих на момчетата. Копелето няколко месеца е лъгало че говори само турски а ние като истински глупаци говорехме пред него.

Излязохме от склада и директно се качих в колата а до мен се настани малкият ми брат.

"Какво става?"

"Отвлекли за Валъри"

"Какво?? Как така?"

"Не знам."

"Къде отиваме?"

"Не знам. Ще се побъркам." Ударих по волана и баща ми ми направи знак да сваля прозореца си.

"Карай към вкъщи. Там ще говорим" качиха се в другата кола и отидохме вкъщи. Слезнахме едновременно и влязох в къщата с гръм и трясък. Знаех че няма как да се случи, но вътрешно се надявах щом вляза в къщата Валъри да се появи пред погледа ми.

"Какво ще правим?" Попитах.

"Какво става?" Появи се Киара а след нея майка ми и Дилара също дойдоха. Погледнах татко за да знам какво да им кажа и щом ми кимна се обърнах към жените.

"Валъри я няма"

"Как така? Къде е?"

"Не знам. Турците са я отвлякли." Отговорих им и те в синхрон ахнаха.

"Но вие не се притеснявайте. Ние ще се справим" довърши татко и отидохме в офиса му.