Стъклена Любов

Глава 64

Валъри

На 23ти декември беше полета ни за Франция където ще празнуваме Коледните прани и заедно с роднини от страната на татко с с останалите от Русия на седми януари когато се чества празника там. Кацнахме някъде към девет часа вечерта и се опитвахме да открием братовчед ми който трябваше да ни вземе.

"Къде си Марсел?" Попитах щом най накрая успяхме да се свържем.

"Терминал две"

"Ние също" започнах да се въртя около себе си търсейки го и най накрая го видях да прави същото "открих те"

"Къде?"

Не му отговорих просто му затворих и с нашите тръгнахме към него. Той също ни забеляза и тръгна към нас срещайки се по средата. Прегърнах братовчед си и усетих всъщност колко много ми липсваше това момче:

"Как си Марсел?" Попита го мама след като се поздрави и с тях.

"Добре съм. Вие как сте? Как беше полета?" Попита и взе куфара от ръката ми докато татко дърпаше другият.

"Добре. Малко изморително." Отговори му той и отидохме до колата му. Качихме куфарите в багажника и потеглихме. Имахме още два часа път с кола през които правя планове да дремна малко.

***

Пристигнахме в къщата на чичо ми и цялото семейство ни посрещнаха с огромни усмивки на лицата. Не съм ги виждала от.. от сватбата.
Вечеряхме всички заедно и с братовчед ми отидохме в стаята в която щяхме да спим.
Взех си пижамата от куфара и отидох в банята.

Щом бях готова се върнах в стаята и седнах на леглото до братовчед си кръстосвайки краката си.

"Ее?" Започнах и Марсел вдигна погледа си от телефона.

"Какво?"

"Хайде да си говорим"

"Май съм липсвал на малката ми братовчедка" остави телефона си на леглото и с усмивка щипна бузата ми.

"Да" закимах с глава и го прегърнах.

"Но.. къде е Деймън" попита той объркано и несигурно. Вярно, бях забравила да му кажа. Отдръпнах се от прегръдката ни и го погледнах.

"Развеждаме се" казах му.

"Какво? Защо?"

"Неразбирателства" отговорих просто и се облегнах на възглавницата. Ще трябва да се подготвя за такива въпроси тъй като който и да разбере за развода ще пита едно и също.

"Но на сватбата изглеждахте толкова щастливи и влюбени"

"Явно прибързахме да се оженим. Дори не се познавахме добре" или пък изобщо.

"Съжалявам. Но нали знаеш всяко зло за добро" така са казали хората. Може пък да са били прави и след раздялата ни да ми се случи нещо хубаво.
Може сватбата да е било доброто и сега да се случи злото.
Ще се разбере след време