Стъклена Любов

Глава 5

Снимките свършиха в 18:30 понеже актьора с който бяхме в вечерните сцени не се чувстваше добре и решихме да ги заснемем на следващият ден. Звъннах на Карлос и щом дойде се качих в колата.

"Може ли да спреш в това кафене?"

"Кафе ли искате?"

"Да а не ми се слушат глупостите на нашите че ще разваля съня си. Все е до съм на 9 и искам сладолед преди вечеря"

"Добре" засмя се и паркира пред кафето. "Но и аз ще дойда. На мен също ми се пие"

"Значи ще си поговорим" слязох от колата преди да ми е отворил и тръгнахме към кафенето. "Хубаво е когато журналистите не те преследват" казах щом седнахме на една маса.

"Тук няма да дойдат при теб а ще те снима някой от далече. Да знаеш не прави грозни стойки" поех си въздух и се облегнах назад усмихвайки се

"Така добре ли е?"

"Перфектно" засмя се.

Забелязах как едно момиче се опитваше да се разбере с мъж който не че подслушвах усетих че е французин който не го бива много с английския език. Дали да й помогна? Да не се окаже някоя гаднярка?

"Сега се връщам" казах на Карлос и тръгнах към хората. "Извинете." Проговорих и момичето ме погледна "дочух разговора ви и разбрах че няма да можете да се разберете понеже господина не говори добре английски. Бихте ли искали да ви помогна?"

"Можете ли?"

"Да." Обърнах се към човека и започнах да разговарям с него на френски докато момичето ни гледаше в очакване да й обясня за какво става дума. Мъжа се изправи от стила си и излезе а аз се обърнах към момичето "Каза ми че не го устройва цената за хотела."

"Не го устройва ли? А защо изчезна така? Да беше останал да се разберем"

"Каза че има среща за да се разберат за цената. Каза ме ще ви се обади щом имат решение"

"Господи. Момчетата ще са бясни. А как ще се справя с него? Ще можете ли да ми помогнете? Сигурно утре ще звънне понеже сега е късно"

"Много бих искала, но утре съм на работа."

"Седнете не стойте правя. Какво работите?" Седнах срещу нея

"Актриса съм"

"Валъри Стоун?"

"Да"