Цялото семейство се беше събрало в хола. Чакаха обяснение за сценката която направих преди пет минути.
"Е?" Започна Кевин "чакам обяснение. Кое беше това момиче?"
"Теа" отговорих и вдигнах погледа си срещайки очите н възрастният мъж "Любовницата на Деймън" довърших
"Какво? За какво говориш?" Луси също се включи ужасена от думите ми.
"Валъри" каза тихо Деймън и го погледнах. Направи ми знак да замълча а аз просто се усмихнах криво и се изправих.
"Изглежда че е време да разберете истината. Преди около 8 месеца обявихме сватбата за която Вие дори и не подозирахте. Всичко беше фалшиво. Не сме имали преди това връзка нито пък сме се познавали. Запознахме се може би седмица преди откриването на онзи ресторант. Синът ви просто реши че ще се оженим. Каза ми че просто така го е казал, но явно е имал някакъв план. Днес разбрах каква всъщност е Вашата работа." Спрях за момент за да се опитам да спра сълзите които щяха да започнат да текат от очите ми всеки момент. Тогава се сетих за думите на братовчедка ми Айла на сватбата ни Няма да показваш на никого че си емоционална, ясно? Ще бъдеш с високо вдигната глава дори и да се късаш отвътре. Вдигнах високо главата си срещайки отново погледа на Кевин "точно три дни след сватбата ме запозна с нея. И до ден днешен се срещаха а аз.. аз мълчах и търпях. Нямах очи уши и уста."
"Деймън" каза майка му и една сълза се стече от окото й. Друго не можа да каже просто седна на дивана и постави ръцете си на главата й.
"Но вече няма да бъда тази Валъри"Продължих да говоря. "Ще напусна къщата"
"Какво?" Деймън се изправи и дойде до мен "какво говориш?"
"Искам развод, Деймън"
***
Бях в спалнята събирайки дрехите си в един куфар когато вратата се отвори рязко и през нея влезе Деймън.
"Беше ли нужно това долу?"
"Беше да." Продължих да прибирам дрехи в куфара.
"И наистина искаш развод?"
"Да. Не мога повече да търпя."
"И ще се прибереш при родителите си?"
"Точно така"
"Виж... хубаво. Изхвърли Теа от дома ни, каза истината на родителите ми добре няма проблем. Дори ще приема онова което видях пред бара, просто не си отивай" тези думи ме изнервиха още повече. Пуснах блузата която сгъвах и го погледнах.
"Това ме съм изгонила Теа и че съм казала на вашите не ме прави сигурна че ти няма да продължиш с любовният си живот независимо дали с нея или с някоя друга. И също така Нищо не е станало пред бара. Никога не бих бафнала на нивото ти изневерявайки дори и да нямаш чувства към мен." Затворих куфара и го изправих. "Ще изпратя някой да вземе другите му неща."минах покрай него дърпайки куфара.
"Вал, моля те." Спря ме хващайки ръката ми и ме обърна към себе си.
"Пусни ме"
"Никъде няма са ходиш. Оставаш тук"
"До сега винаги съм се подчинявала на другите. Каквото и да ми кажеха винаги свеждах глава без значение дали отвътре се разпадам. Но знаеш ли какво? Тези дни си отидоха. Никога повече няма да свеждам главата си особено пред теб. А след развода ще можеш да си прибереш Теа вместо да се криете"
"Не ми пъка за Теа или за която и да било друга. Искам теб Валъри. Искам ти да останеш с мен"
"За да продължил да ме нараняваш ли? Много пъти са ми забивали нож в сърцето, но боли повече когато те наранява човека в когото си влюбен" казах за последно оставяйки го стъписан. Очаквах да каже нещо. Надявах се да каже че и той им някакви малки чувства към мен дори и да бъде само за да ме убеди да остана. Исках да остана с него, но нямах желание.
Излязох от стаята а след това и от къщата. Един от шофьорите дойде и взе куфара ми качвайки го в багажника на колата. Обърнах се за последно назад и видях семейството събрало се пред вратата. Дилара беше гушнала малката Касандра която мрънкаше а тя се опитваше със сълзи в очите да я успокои. Киара се беше сгушила в Макс. Боли да ги гледам така. Те двете бяха моите сестрички. Нараних ги.
Дилара даде бебето на Доминик и заедно с Киара дойдоха до мен и се прегърнахме.
"Недей. Не си отивай"
"Вие бихте ли издържали на мое място?" Те не ми отговориха. Отстъпиха една крачка назад.
"Съжалявам" погледнах Кевин и Луси и тръгнах към колата. Забелязах Деймън на терасата от стаята н.. стаята му.
Преди месеци си тръгнах от димът на дядо си като булка а днес отново се връщам в него. Сама. Не на гости.
أنت تقرأ
Стъклена Любов
عاطفيةЗа сравнително краткият си опит с живота съм виждал всичко. Болката, лицемерието и омразата винаги са били залепени за мен. В този ред на мисли е очевидно колко смаян бях след появата на русото торнадо в живота ми и ми показа че всъщност нищо не съм...
