Стъклена Любов

Глава 20

"Защо си толкова маскиран?" Попитах мъжа който беше сложил слънчеви очила и шапка докато вървяхме към ресторанта за да уредим всичко.

"Не искам да ни снимат"

"Защо?"

"Не искам да се знае че ще се омъжваш за мен"

"Щом не искаш да се разбира да не го беше казвал."

Не ми отговори нищо тъй като бяхме пред ресторанта и трябваше да влезем. Собственичката ни посрещна и започнахме да обсъждаме темите за сватбата като броят гости, какво ще включват порциите и всякакви глупости. Беше минала седмица откакто разбрахме датата на сватбата и днес също трябваше да се разберем най накрая за украсата в ресторанта.

Щом свършихме с ресторанта се върнахме в колата му. Преди да запали двигателя го спрях печелейки си погледа му.

"Какво?" Попита ме.

"Преди да отидем в магазина с украсата трябва да се разберем каква всъщност ще бъде тя."

"Пак ли ще водим този разговор? Хубаво каквото избереш това ще бъде на мен не ми пука"

"Виж сега, аз също не искам тази сватба, но ето че ще се състой. Не искам да се караме или да се гледаме лошо. Все пак ще трябва да живеем заедно."

"Хубаво, но наистина избери каквото искаш. Сега може ли да тръгваме?"

"Да" той запаши колата и тръгна къч агенцията с украсата.

"Здравейте" поздрави ни жената.

"Здравейте. Чухме се по телефона вчера и се разбрахме са дойдем за да изберем сватбена украса."

"Да, сещам се.Елате с мен."

За начало казах на жената какво исках. Исках на всяка маса да има голям букет рози. Обожавам рози! Тя ми показа някакви идеи които има и се спрях на такива върху нещо като стъклена статуетка. Също така избрахме и табелките с имената на гостите които ще бъдат сложени на местата им както и всякакви други неща което ни отне няколко часа.

Най накрая отидохме вкъщи понеже бъдещият ми съпруг беше поканен на вечеря която ще бъде след час. Качихме се в стаята ми и мъжа легна на леглото ми а аз отидох да си потърся дрехи.

"Вместо да ми мериш леглото защо не отидеш да си вземеш дрехите от колата и да се преоблечеш?"